3 от най-вълнуващите мистерии в Съветския съюз

Съгласно законите на Руската федерация информацията в държавните архиви може да остане класифицирана за не повече от 30 години. Както обаче споделя историкът Сергей Кuдряшов в интервю за радио "Ехо Москва", няма наказание за задържане на декласифицирани данни, така че няколко правителствени агенции предпочитат да държат скрити своите архиви.

Федералната служба за сигурност (ФСБ), наследник на съветските ОГПУ, НКВД и КГБ не прави изключение. Все още има много тайни, свързани с дейността на съветското разузнаване и държавата не бърза да ги разкрие. Ето някои от най-интересните случаи.

Съдбата на Раул Валенберг

Раул Валенберг в Будапеща, 1944 / Getty Images

Шведският дипломат Раул Валенберг работи в Унгария в периода 1944-1945 г. през последните години на Втората световна война (ВСВ). Изгарящ от желание да спаси колкото се може повече животи, Уолнберг осигурява на евреите шведски паспорти и убежище в къщи, наети от посолството. Действията му са спасили хиляди хора от смърт и така днес Валенберг е един от най-известните праведници сред народите.

Неговата трагична среща със съветските агенти се случва в началото на 1945 г. по време на обсадата на Будапеща от съветските сили. Валенберг посещава маршал Родион Малиновски, ръководител на офанзивата срещу Будапеща, арестуван е от служители на контраразузнавателната организация на СМЕРШ и обвинен в шпионаж. Това е последният път, в който е видян жив.

През 1957 г. съветският министър на външните работи Анатолий Громико връчва на шведския посланик документ, според който Валенберг, за който се твърди, че е бил задържан в затвора Лубянка в Москва, е умрял през 1947 г. от сърдечен удар. За първи път Съветският съюз признава, че Валенберг е срещнал смъртта си в Москва, но причините остават неясни и до днес. Според официални източници записите от разпитите са изчезнали.

Много хора се съмняваха, че документът, предоставен от Громико, е истински; имаше много "свидетели", които твърдяха, че Уолдберг все още е жив през 50-те години на миналия век и живее в съветски концентрационен лагер или дори е успял да избяга. Едва през 2016 г. Валенберг е официално обявен за починал от шведското правителство. На 26 юли семейството на Валенберг завежда дело срещу руската ФСБ, като иска достъп до документи, свързани с неговата смърт.

Смъртта на Берия

Лаврентий Берия / AP

Лаврентий Берия, шеф на НКВД от 1938 до 1945 г. и куратор на съветската ядрена програма, едва ли има нещо общо с Раул Валенберг, с изключение на факта, че съветските тайни служби са участвали в смъртта му. След падането на Сталин през 1953 г. Берия, който е известен с интригите си и провокиращите кървави репресии, загубва борбата за власт с други съветски лидери (Маленков и бъдещия управник Никита Хрушчов). Това означава края не само на кариерата му, но и на живота му.

Обвинен в шпионаж за Обединеното кралство и фалшифициране на множество наказателни дела, Берия е осъден на смърт на 23 декември 1953 г. и екзекутиран същия ден, поне това е официалната версия. Някои историци обаче смятат, че не е имало съдебен процес и че някога всемогъщият секретар на тайната полиция е застрелян в деня на ареста му (26 юли 1953 г.) и, че неговите съперници са измислили целия случай, за да легализират действията си.

Тази версия е разказана във филма от 2014 г. за Лаврентий Берия. Хрушчов, Маленков и другите съветски лидери, които са арестували Берия, описват събитията по различен начин. Също така, никой никога не споменава къде точно е екзекутиран и погребан Берия. Смъртта на един от най-прословутите поддръжници на Сталин остава загадка и дори бившите му колеги от съветските тайни служби да знаят истината, никога няма да я разкрият.

Съветски мистицизъм

Глеб Бокий / Архивна снимка

За разлика от тайните служби на Хитлер, които имат няколко звена, занимаващи се изключително с паранормални дейности (Ahnenerbe), съветското разузнаване е предимно скептично настроено към мистицизма; вярването в свръхестественото, се смятало за безсмислено и, по-лошо, за антимарксистко. От друга страна, има и някои изключения.

Едно от тях е Глеб Бокий, агент на Чека-ОГПУ (различни наименования за същата съветска тайна полиция) от 1921 до 1934 година. Не само, че Бокий е основател на съветската система за концентрационни лагери, но и се интересува от паранормални Дейности и комуникира с мистиците в рамките на специалния отдел на ОГПУ, който е оглавявал.

Заедно с окултиста Александър Барченко, Бокий дори се е опитал да организира съветска експедиция в Тибет в търсене на легендарната страна Шамбала. Правителството обаче обявява експедицията за загуба на време и пари и проектът е отменен. И Бокий и Барченко са екзекутирани в Голямата чистка в края на 30-те години.

Оттогава НКВД, КГБ и други съветски тайни служби отричат да имат каквото и да било общо с паранормалното. В Русия обаче, както и навсякъде, тези, които вярват в свръхестественото са сигурни, че има засекретени архиви, пълни с информация за извънземни, древни загадки и други признаци на свръхестествен живот.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.