Тримата най-известни дезертьори в съветската история

На 5 юни в САЩ се разгоря поредният скандал с изтичане на информация – ФБР арестува 25-годишната Риалити Лий Уинър от Джорджия, работила като федерален поддоставчик. Тя бе обвинена, че е откраднала секретна информация от правителствено учреждение и я е изпратила за публикуване в сайта Intercept; тя може да бъде осъдена на 10 години затвор. Информацията е за евентуална връзка между руското разузнаване и хакерските атаки преди президентските избори през 2016 г. и очевидно е послужила за основа на публикация в Intercept.

Създателят на "УикиЛийкс" (WikiLeaks) Джулиан Асанж се обяви в подкрепа на Уинър. "Обвиняват я, че е имала смелостта да се опита да ни помогне да се информираме", написа той в "Туитър".

В наши дни случаите на изтичане на информация в интернет привличат все по-голямо внимание сред обществеността. В съветска Русия такива изтичания въобще не са привличали внимание поради простата причина, че освен "отговорните фактори", никой не е знаел за тях, но въпреки това те са се случвали. Разбира се, по онова време няма интернет и хората, които са разкривали секретни данни, не са били информатори на "УикиЛийкс", а обикновено високопоставени служители, решили да преминат в другия политически лагер. Ето историите на трима от тях.

Хайнрих Люшков – чекист, избягал в Токио

Хайнрих Люшков (отляво), 1937 г., Хабаровск / Фондът на Далекоизточната държавна научна библиотека

През 1938 г. Хайнрих Люшков (1900-1945) няма причина да се оплаква от живота и кариерата си в Съветския съюз. Той е успешен офицер от Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) начело на местното подразделение на тази организация в Далечния Изток на СССР. Люшков активно участва в Голямата чистка на Сталин: както пише историкът Йосиф Телман, именно под неговото ръководство репресиите в Далечния Изток стигат своя апогей.

Времената се променят, когато самият Люшков се оказва застрашен. Властите го привикват в Москва през май 1938 г. Люшков си дава сметка, че след като позициите на неговия покровител Николай Ежов, ръководителя на НКВД, са се разклатили, в Москва го чака само арест и смърт. Затова решава да избяга в Япония – страна, която е на ръба на война с неговата родина.

През юни 1938 г. прекосява границата с Манджурия, която се контролира от Япония, и се отправя към Токио, където заявява, че е готов да сътрудничи на японското разузнаване. "Готов съм да посветя остатъка от живота си на борбата със сталинизма", казва той. Телман отбелязва, че японците, изглежда, не са повярвали в искреността му, но въпреки това той става техен безценен източник за информация.

Люшков разкрива цялата информация, която има за съветската армия и разузнаването в Далечния Изток. От сведенията, които той дава, японците разбират, че армейските части на границата са много по-големи, отколкото са си мислели и поради тази причина се отказват от плановете си да нападнат СССР. Нещо повече, с помощта на Люшков японците успяват да изработят два плана за убийство на Сталин ("Операция Мечка"). И двата опита за убийство се провалят, но японците оценяват високо ентусиазма на Люшков, признавайки, че той е умен и голям работяга.

Дезертьорът чекист продължава да служи в японската армия до края на Втората световна война, работейки като специалист по Източна Азия и СССР. През 1945 г., когато Германия капитулира и СССР обявява война на Япония, Люшков е изпратен в Квантунската армия. Изчезва през август 1945 г., когато е забелязан за последен път в Дайрен (сега Далиен, Китай). Макар неговата съдба да не е много ясна, повечето руски историци вярват, че японците са го убили, след като разбират, че поражението им е неизбежно. В края на краищата Люшков е знаел прекалено много, за да го остави Токио жив.

Аркадий Шевченко – дипломат, шпионин, емигрант

Аркадий Шевченко, високопоставен съветски дипломат, търси убежище в САЩ. На снимката той произнася клетва, когато приема американско гражданство. Вашингтон, 28 февруари 1986 г. / АР

През 1975 г. заместник-генералният секретар на ООН Аркадий Шевченко (1930-1998), съветски гражданин, се обръща с молба към Даниъл Патрик Мойнихан, посланика на САЩ в ООН, да получи политическо убежище в САЩ. Мойнихан, твърде учуден, предава молбата на ЦРУ. Агенти убеждават Шевченко, че преди да напусне социалистическата си родина и да заживее в САЩ, трябва да помогне на американското правителство. Така Шевченко става най-високопоставеният американски шпионин в Съветския съюз.

Преди вътрешния си прелом Шевченко е талантлив и преуспяващ дипломат. Има близки отношения с министъра на външните работи на СССР Андрей Громико през периода 1957-1985 година. Според мемоарите на главния сътрудник на КГБ Игор Перетрухин Громико не е имал тайни от Шевченко – подробно обсъждал с него не само съветската външна политика, но и дълбоки тайни на Политбюро (съветското правителство) като бъдещи назначения, здравословното състояние на неговите членове и т.н. От 1975 г. до 1978 г. Шевченко е предавал цялата тази информация на ЦРУ.

Подозренията на КГБ към него се засилват и поради тази причини Шевченко настоява американците да му дадат убежище, което става факт през март 1978 г. В изгнание той написва мемоари, озаглавени "Разрив с Москва", в които се опитва да обясни мотивите си. Според книгата в средата на 1970-те години той напълно се разочарова от лицемерната социалистическа система и тъй като не може да промени нещата отвътре, решава да се бори с нея, разкривайки секретни данни на Запада.

От друга страна, някои съветски високопоставени служители, които са го познавали, твърдят, че Шевченко не се е интересувал от нищо друго, освен от личния си комфорт, и е бил съблазнен от идеята да има по-луксозен и свободен живот на Запад. Прекарва остатъка от живота си в САЩ и умира през 1998 г. от цироза.

Олег Гордиевски – човекът на Лондон в Москва

Бившият съветски шпионин Олег Гордиевски след церемонията по награждаването му с британския орден на Св. Св. Михаил и Георги от кралицата Елизабет в Бъкингамския дворец, Лондон, 17 октомври 2007 г. Снимка: Reuters

В интервюто си за радио "Свобода" Олег Гордиевски (роден през 1938 г.), бивш полковник от КГБ и дългогодишен британски таен агент, припомня, че именно съветското нахлуване в Чехословакия го кара да се разочарова от съветските ценности и от работата си. Гордиевски се свързва с МИ-6 през 1968 г. и започва да работи за Запада. Неговото сътрудничество става особено ценно през 1982 г., когато е назначен за резидент на КГБ в Лондон, оглавявайки работата на съветските тайни служби във Великобритания.

Владимир Семичастни, бившият шеф на КГБ, определя действията на Гордиевски като най-вредните за държавната сигурност в края на съветската епоха. От друга страна, както твърдят бивши представители на MИ-6, информацията, предоставена от Гордиевски, е помогнала на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън да разберат по-добре съветската политика и така да се сложи край на Студената война. "За мен беше важно да защитя цивилизацията на Запада. Именно за това мислех", казва по-късно двойният агент.

През 1985 г. съветските власти разбират, че Гордиевски е шпионин. Извикват го в Москва, където го разпитва КГБ. Въпреки че е под въздействието на наркотици, Гордиевски не се разкрива и КГБ му позволява да живее в Москва. С помощта на агенти от M-6 той бяга във Финландия. Случилото се прилича на сцена от шпионски филм – агентите го прекарват контрабандно в багажника, за да прекоси границата. От Финландия той заминава за Великобритания, където живее и досега. Според интервютата му той не храни съжаления и не се притеснява от факта, че и досега Русия не е отменила смъртната му присъда, издадена още от съветското правителство през 1985 г.

Най-добрият диверсант на Сталин

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.