Съвременници за отказа на цар Николай II от престола

"Като се подписва актът за отказ от престола, нито Николай II, нито неговото обкръжение са мислели, че монархията в Русия ще рухне. Той подписва документа, предавайки правото на престола на своя брат Михаил, а той пък, под влиянието на кадетите, подписва, че се отрича да приеме руския престол преди решението на Учредителното събрание. Ние не знаем какво точно е било участието на Николай II в написването на текста на Манифеста за отказа от престола, но документът е подписан именно от него", разказа пред ТВ Култура Сергей Мироненко, научен ръководител на Държавния архив на Руската федерация.

Както свидетелстват историци, отричането на императора от престола става едно от ключовите събития в руската революция. Реакцията на съвременници по този повод е най-различна. Четем документални записки от онова време.

Джордж Бюканън, посланик на Великобритания в Русия:

Тъй като единственият изход от безредиците била гражданската война, руският император връчил на 15 март на генерал Рузски телеграма, която да изпрати в Петроград. В нея той обявява, че се отказва от престола в полза на сина си. Няколко часа по-късно негово величество поканил придворния лекар професор Фьодоров и го помолил да му каже истината за здравето на престолонаследника. След като чул от него, че болестта му е неизлечима, и че неговият син може да умре всеки момент, императорът казал: "След като Алексей не може да служи на родината така, както аз бих му пожелал, то аз имам правото да го оставя край себе си". Поради тази причина, когато вечерта пристигнали двама депутати в Думата – Гучков и Шулгин? императорът им връчил указа, в който се отказва от трона в полза на брат си.

Жорж Морис Палеолог, посланик на Франция в Русия:

Императорският влак пристигна в Псков вечерта, в 8 часа. Генерал Рузски веднага се яви на съвещание при императора и без затруднение му доказа, че той трябва да се отрече от престола. Той, освен това, се позовал на единодушното мнение на генерал Алексеев и на всички командващи армиите, с които той се допитал по телеграфа. Императорът възложил на генерал Рузски да сведе до знанието на председателя на Думата Родзянко неговото намерение да се откаже от престола.

Защо руснаците станаха комунисти?

Депутатът от Държавната дума Караулов:

Владетелят Николай II се отрече от престола в полза на Михаил Александрович. Михаил Александрович на свой ред се отрече от престола в полза на народа. В Думата стават невероятно грандиозни митинги и отекват овации. Възторгът не може да бъде описан.

Митрополит Евлогий (Георгиевски):

Манифестът за отказа на Владтеля бе прочетен в събора, четеше го протодяконът и плачеше. Сред молещите се мнозина плачеха. По лицето на бащата на градския полицай сълзите се стичаха като ручеи.

Из дневника на селянина Замараев, живял във Вологородската област (на около 500 км северно от Москва):

Николай Романов и неговото семейство са низвергнати, намират се под арест и получават с купони всички продукти, наравно с другите. Истината е, че те изобщо не са грижеха за народа си и търпението на народа се пръсна. Те доведоха държавата си до глад и тъмнина. А какво ставаше в двореца им. Това е ужасно и срамно! Държавата се управляваше не от Николай II, а от пияницата Распутин. Сменени са и уволнени от длъжността са всички князе, включително и главнокомандващият Николай Николаевич.

Епископ Омски и Павлодарски Силвестър:

При сегашните условия, при които живееше, самодържецът цар не можеше успешно да управлява една толкова велика страна. Необходимо беше самият народ, в лицето на избраните от него представители, да вземе участие в управлението. Но царят не направи това. И последва държавен преврат. Неизбежният ход на живота принуди императора Николай II да се откаже от престола. Така  бе извършен съдът Божи срещу нашия бивш цар Николай II, също като в древността срещу Саул.

Защо в Русия няма да има революция?

Василий Розанов, религиозен философ, писател и публицист:

Рус изчезна за два дни. Най-много за три. Дори "Новото Време" не можа да бъде премахнато толкова бързо, колко бързо изчезна Рус. Поразителното е, че тя с един замах се разпадна напълно до подробностите и до особеностите. И подобен трус никога като че ли не е имало дотогава с изключение на "Великото преселение на народите".

Великата княгиня Олга Александровна:

През всичките тези критични години Романови, които биха могли да бъдат най-здравата подкрепа на трона, не бяха достойни за титлата или семейната традиция. Прекалено много ние, Романовите, изпаднахме в света на егоизма, където здравият разум не е много, без да изключвам безкрайните удовлетворения на личните желания и амбиции. Но кого от тях ги беше грижа какво впечатление правят? Никого.

Марк Феро, френски историк:

Царуването на Николай II, натрапено му от съдбата, се превърнало в кошмар: той преживял две революции, бил свидетел на десетки покушения в обкръжението си, председателствал Думата, която не искал да бъде създадена, участвал в заседанията ѝ, а също и в безкрайни заседания на Съвета на министрите. Освен това, на два пъти му се наложило да води война, а той искал да бъде апостол на мира. След дълго заточение бил убит, след като и преди да се отрече от престола и след това главната му грижа била здравето на неговия син, единствен наследник, неизлечимо болен от хемофилия.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.