Защо Русия построи Транссибирската железопътна линия?

Направихме списък с най-популярните търсения онлайн, свързани с Русия. В поредица материали, озаглавени "Защо Русия", ние ще отговаряме на всеки един въпрос.

Към 1890 г. европейската част на Русия има железопътна мрежа, чиято дължина е близо 30 000 км, и е резултат на ефективната система на държавно-частното партньорство.

В същото време на изток от планината Урал, която разделя Европа от Азия, няма нито един километър железопътна линия, въпреки че император Александър III е бил ангажиран с проект за железница. През 1886 година той заявява, че "правителството все още не е направило нищо, за да отговори на потребностите на този богат, но пограничен район".

Самата идеята за проект за железопътна линия от Москва до Тихия океан изглеждала нереална. Строителството на 650-километровата железопътна линия Санкт Петербург – Москва (открита през 1851 година) струвало 67 милиона рубли (при приходи за годината на правителството от 200 милиона рубли), а за свързването на Москва с Владивосток щели да бъдат необходими най-малко 330 милиона рубли (близо $7 милиарда днес).

Междувременно, след края на Кримската война (1853-56), източила ресурсите на Русия, хазната се оказала празна. Друг фактор, който плашел правителството, бил фактът, че Транссибирската жп линия трябвало да се прокара през почти безлюдния Сибир, прекосявайки стотици големи и малки реки. И така бюрократите отговорили на Александър III, че строежът е невъзможен.

Железният пояс на Русия

Никой не знаел, че само след няколко години ще настъпи развитие, което ще надделее над страховете от прекомерно високите разходи. През юли 1890 г. в Санкт Петербург гръмнала новината, че Китай започва да строи железница в периферията на руския Далечен Изток.

Една далечна земя

Едва в средата на XIX век Русия била в състояние да сключи редица споразумения с династията Цин, които отреждат на руската империя територията, обединяваща днес района на Амур, Приморския край, Сахалин, Еврейския автономен окръг и голяма част от Хабаровския край.

По това време железницата свършвала до Урал. Оттам нататък само с конен впряг можело да се пътува през Сибир. До Владивосток можело да се стигне с кораби от Байкал, плавайки по реките Шилка и Амур. През зимата, когато Амур замръзвал, или пък през лятото, когато  заради плитчините, по него не можело да се плава, редовните връзки се нарушавали. Пътуването по този маршрут отнемало най-малко 11 месеца.

Алтернативата бил пътят по море покрай Индия, Китай, Корея и Япония. За преодоляването на този маршрут били необходими до 6 месеца, но всеки потенциален конфликт на Русия с Великобритания, Китай или Япония щял да откъсне Далечния Изток от европейска Русия. В действителност руският Далечен Изток по това време много приличал на "остров", откъснат от Русия.

Китайската заплаха

Изолацията на руските азиатски територии била причината за страховете на Санкт Петербург, когато през лятото на 1890 г. се разнесла новината за плановете на Китай да строи железопътна линия по периферията на руския Далечен Изток.

С помощта на английски инженери Китай започва да строи железопътна линия от Пекин до северната част на страната, до Манджурия и по-нататък до град Хунчун, разположен в точката на пресичане на границата между три страни: Китай, Русия и Корея, само на 100 км от Владивосток.

ФОТОГАЛЕРИЯ: Строителството на Транссибирската железопътна линия през обектива на един американски фотограф

По това време населението на Китай е 400 милиона души, а в руските райони в периферията на страната живеят по-малко от 2 милиона души. През август 1890 г. външният министър на руската империя, Николай Гирс, заявява, че строителството на Транссибирската железопътна линия е "от огромно значение".

Геополитиката взема връх над финансовите съображения и Александър III възлага на престолонаследника Николай лично да контролира строителството на железницата във Владивосток.

Изграждането на Великия сибирски път, както била наречена Транссибирската железница, започва на 31 май 1891 година.

Строежът започва

Железопътната линия и процесът на изграждането ѝ изиграват съдбовна роля за социално-икономическото развитие на руския Далечен Изток. Само 5 години след началото на строителството на линията, количеството на товарите, превозвани от пристанището на Владивосток, се увеличава над 30 пъти.

Значителен обем от внасяните стоки са предназначени за изграждането на самата жп линия. С въвеждането в експлоатация на железопътна линия от Тихия океан до Урал, Владивосток става морската врата за трансконтинентална железопътна линия.

Китай откри най-дългия товарен железопътен маршрут през Русия до Хамбург

Любопитен факт за отбелязване: предложената китайската железопътна линия от Пекин към северната част на страната, която по онова време толкова изплашила Русия, е построена няколко десетилетия след Транссибирската могистрала.

Това е съкратена и редактирана версия на статията, публикувана за първи път на руски език от Dv.land http://dv.land/history/proekt-pervostepennoy-vazhnosti

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.