Защо Златото на Троя се пази в Русия?

Малка зала в Пушкинския държавен музей за изящно изкуство. Витрините са отрупани със златни дамски бижута, каменни брадви и купи. Именно в тази зала посетителите съзерцават "Съкровището на Троя", намерено при разкопки на територията на днешна Турция и дарено на Берлинския музей от германския предприемач Хайнрих Шлиман.

Мъж на съдбата

Кариерата на Хайнрих Шлиман започва в обикновена холандска кантора. Скоро обаче невероятният му талант за чужди езици му печели повишение: той е изпратен като представител на компанията първо в Санкт Петербург, а после в Москва. Шлиман получава руско гражданство през 1846 г., а през 1852 г. се жени за Екатерина Лужина, дъщеря на преуспял руски търговец.

Хайнрих Шлиман със съпругата си. Снимка: Getty Images

Но на Шлиман не е писано да остане в Русия. Докато обикаля света, той започва да търси отдавна изгубеното съкровище на Троя. През 1873 г., по време на изкопни работи на хълма Хисарлик в днешна Турция, той открива първото си съкровище. "Намирането на "Съкровището на Приам" е международна сензация", казва Владимир Толстиков, главен куратор на колекцията и директор на Департамента за изкуство и археология на древния свят в музея. Шлиман продължава археологическите си дейности почти до смъртта си през 1890 г. Според различни източници той открива между 19 и 21 съкровища. Откритията са дарени на град Берлин, където са пазят в Музея за праисторическа и ранна история до 1941 г.

Военни трофеи

След 1941 г. съкровищата първоначално се съхраняват в мазето на банка в Берлин. Когато започват въздушните бомбардировки, те са преместени в противозенитен бункер. През април 1945 г., когато съветските войски щурмуват столицата на Третия райх, колекцията остава под постоянните грижи на Вилхелм Унферцаг, директор на Музея за праисторическа и ранна история. Толстиков казва, че Унферцаг, който се боял, че колекцията може да бъде унищожена, отива при съветските войници и доброволно им предава сандъците с експонатите. През юли 1945 г. съкровището е пренесено в Москва със самолет.

Спорът около съкровището

Когато след войната германците откриват, че съкровището го няма, те започват да го издирват из целия свят. Местонахождението на съкровището не е разкрито чак до 1994 г. "Само двама души в целия свят знаели къде е то: директорът на Пушкинския музей и кураторът на колекцията", казва Толстиков.

Владимир Толстиков. Снимка: Надежда Серьожкина

Тайната на Троянското съкровище е можело да остане скрита още дълго, ако през 1990-е Григорий Козлов, служител в руското Министерство на културата, който имал достъп до архивите и обслужващата кореспонденция, не публикува сведения за съкровището в американската преса. Министърът на културата на Русия Евгений Сидоров няма друг избор, освен да нареди колекцията да бъде изложена. Експерти от Германия и други страни са поканени в Москва през 1995 г., за да прегледат колекцията и да подпишат документ за автентичността ѝ. Изложбата от 1996 г. жъне голям успех.

Точно тогава Германия отправя официален протест и изисква експонатите да бъдат върнати. Руският парламент реагира през 1998 г., като приема закон "За културните ценности, преместени в СССР в резултат на Втората световна война (ВСВ) и намиращи се на територията на Руската федерация". Документът гласи, че всички обекти са "руско достояние и федерална собственост". "Законът влиза в сила и никой не може да го наруши", отбелязва Толстиков. "Нашите германски колеги разбраха, че няма да могат да направят нищо по въпроса, затова в момента ние успешно работим заедно и организираме съвместни изложби".

Правото на Русия

Втората световна война завършва с категоричната капитулация на Германия. "Това е правен въпрос и той има правни последици", казва Александра Скуратова, доцент в Катедрата по международно право на Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). "Съкровището на Троя" може да се разглежда като частична компенсация за унищожаването на съветски културни ценности: според официални статистически данни повече от 160 съветски музея и 4 хил. библиотеки са увредени по време на войната, а 115 хил. книги са унищожени.

Съкровищата на Троя в Държавния Пушкински музей в Москва. Снимка: Lori/Legion-Media

Скуратова отбеляза и факта, че Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт е приета през 1954 г., след Втората световна война. Що се отнася до Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г., международните споразумения не са със задна дата, "освен ако договорът не предвижда друго". Страните по Хагската конвенция не са изразили намерение да направят документа със задна дата, така че въпросните източници не могат да бъдат приложени в случая със "Съкровището на Приам".

Трябва също да се отбележи, че СССР връща доброволно на Германия около 1,7 млн. експоната, включително цялата безценна колекция на Дрезденската картинна галерия "Старите майстори" и релефа на Пергамския олтар, въпреки че официално СССР не е длъжен да го прави.

Топ 10 на експонатите в музея на Кремъл

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.