Тялото на Владимир Ленин в Мавзолея на Червения площад в Москва.
ReutersТайната за смъртта на Владимир Ленин, идеолог и организатор на революцията от 1917 г. в Русия, основател на СССР и създател на първата в историята социалистическа държава, и досега не дава покой на учените. И до днес много документи са скрити с гриф "Секретно".
Според официалната версия политикът дълго време боледува от тежка атеросклероза на съдовете на главния мозък, която е причина да получи инсулт. "Изключително странно явление е степента на церебралната атеросклероза с изразено калциране на церебралните артерии", коментира пред "Руски дневник" Филип Маковяк, професор от Медицинския център в Балтимор, щата Мериленд. "Особено, ако се вземе предвид, че Ленин не е бил предразположен към заболявания на съдовете на главния мозък. Той не е бил хипертоник, не е имал диабет и не е пушел", допълва той.
Постоянен стрес и странна смърт
Историците посочват, че сериозните проблеми със здравето на Ленин възникват към 1921 година. По това време гражданската война, която започва в Русия след революцията, вече е приключила с победа на Червената армия. В страната царят глад и разруха. Вождът започва да страда от постоянно главоболие, безсъние и да получава припадъци.
Към 1922 г. здравето му се влошава – започват проблеми с разстройство на речта и писането, дясната част на тялото му е парализирана. Съветският вожд умира през 1924 г. на 53 години. Установено е, че преди смъртта е имал няколко мозъчни кръвоизлива, но причините за тях и досега не са установени.
Група учени, в която влизат петербургският историк и журналист Лев Лурие, неврологът от Калифорнийския университет Хари Уинтърс и доктор Филип Маковяк, са смутени от факта, че съдовете на главния мозък на вожда след смъртта му на практика са вкаменени. Според информация на очевидци при аутопсията при почукване с пинсета по мозъчните съдове се чувал звън. Дълго време причината за това не може да бъде установена.
Парализа вследствие на мутация
През 2011 г. доктор Синтия Сент Илер предполага в свой труд, че причината за преждевременната атеросклероза на Ленин се крие в мутацията на гена NT5E. Учените приемат, че вероятно в организма на политика са ставали някакви мутации и в резултат на това започва парализа, а в крайна сметка настъпва и преждевременната смърт.
"Предполагаме, че Ленин е страдал от рядко срещано разстройство, вероятно наследено от баща му, който, изглежда, е починал при сходни обстоятелства. Възможно е ролята му на вожд на световната революция също да е имала значение за развитието на преждевременната атеросклероза на съдовете на главния мозък", разсъждава Маковяк.
Историкът Лурие не изключва причините за смъртта на Ленин да са и от друг характер. В книгата си "22 смърти, 63 версии" той разглежда още няколко вероятни хипотези. Сред тях е отравяне на вожда по заповед на Сталин. Лурие е на мнение, че Сталин е бил добър изпълнител и е поддържал доброжелателни отношения с Ленин, докато не започнал да претендира за собствена политическа роля.
Историкът разказва, че през най-тежките периоди на болестта си Ленин се обръщал към Сталин и е искал от него отрова. Той обещал да намери и да му даде цианкалий. Това е отразено в много документи. Само че токсикологични анализи, които биха открили отрова в организма на Ленин, така и не били направени.
Според друга версия на историка има вероятност сифилисът да е погубил Ленин. Факт е, че дори след огласяването на официалната причина за смъртта – атеросклероза на съдовете – някои лекари са извикани повторно, за да потърсят друго заболяване. Болестта, предаваща се по полов път, според мнението на Лурие, е могла да предизвика инсулт. Само че, както твърди Уинтърс, симптомите на вожда и резултатите от аутопсията опровергават тази теория.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си