Китай пусна товарен влак до Европа по Транссибирската магистрала

Лондон и не само той

От 1 януари 2017 г. започна да функционира пряка ЖП връзка между Лондон и източния китайски град Иу, съобщава China Daily. По-голямата част от маршрута преминава през европейската част на страната, а също така през териториите на Казахстан, Беларус, Полша, Германия, Белгия, Франция и през тунела под пролива Ла Манш. Дължината на маршрута е около 12 000 км, а пътуването трае 18 денонощия.

Композициите с облекло, галантерия и други потребителски стоки ще пътуват до Лондон веднъж седмично. Превозите се осъществяват от компанията Yiwu Timex Industrial Investment Co, която повече от година изпраща стоки по маршрута Иу-Мадрид.

Също така, през европейската част на Русия или Транссибирската магистрала минават 15 товарни маршрута, свързващи индустриални градове и хъбове в Китай (Харбин, Ухан, Урумчи и др.) с крайни точки в Испания, Германия, Чехия, Полша, Беларус и Русия. Тези трасета функционират в рамките на инициативата Икономически пояс "Пътят на коприната", подета през 2013 г. от председателя на КНР Си Дзинпин, която трябва да свърже Китай, Средна Азия и Европа.

Плюсовете за Русия

В момента повече от 3% от търговията между Китай и Европа минава през Русия и Казахстан, съобщи за "Руски дневник" Алексей Безбородов, генерален директор на издателска агенция InfraNews. И обемите на тези превози продължават да нарастват. Например, по данни на "Руските държавни железници" (РЖД), транзитният товарен поток през Русия през 2016 г. се е увеличил с 36% до 205 хиляди TEU (условен стандартен 20 футов контейнер). Търсенето на ЖП транспорт през Русия се засилва от ниската цена заради девалвацията на рублата, допълва Безбородов.

Засега основният начин за доставки на стоки от Китай до Европа е морският транспорт. "Но ако Транссибирската магистрала успее да привлече поне някаква съществена част от този товаропоток, руската икономика ще излезе на плюс", счита Михаил Блинкин, директор на Института по икономика на транспорта и транспортната политика при Висшата школа по икономика.

Китай откри най-дългия товарен железопътен маршрут през Русия до Хамбург

"Железопътните превози бият морските по един показател – времето за доставка, което в този случай ще бъде поне два пъти по-кратко, доставката по вода може да отнеме от 30 до 45 дни", коментира Алексей Калачов, експерт-анализатор във "ФИНАМ". По обем на доставките морските маршрути остават без конкуренция: влакът може да пренесе с едно пътуване максимум 200 TEU, докато морският контейнеревоз – 20 000 TEU, казва Калачов.

Железопътните превози губят и по цена. "Транспортирането на контейнер по маршрута Иу-Лондон може да струва от порядъка на $1500-1700, докато по море ще излезе около 2 пъти по-евтино", коментира Калачов. Като цяло, транзитът през цялата дължина на Транссибирската магистрала, тоест, ако се влезе от Китай в Приморския край на Русия и до Брест, може да струва около $2200.

Китайските сметки

Независимо от предимствата на морския транспорт, китайските власти възнамеряват да увеличават железопътните превози до Европа. "Китайците са заинтересувани да диверсифицират подходите към транспортното обезпечаване на външната си търговия. Затова те изкуствено стимулират използването на ЖП линиите през целия континент", коментира за "Руски дневник" Иван Зуенко, научен сътрудник в Центъра за Азиатско-тихоокеански изследвания при РАН.

Например, с цел увеличаване на ЖП превозите, през 2015 г. китайските власти създадоха ЖП маршрут до Европа, който заобикаля Русия. Товарната линия "Копринен вятър" преминава през Казахстан, Азербайджан, Грузия и Турция. През 2020 г. по този маршрут до Турция и Европа могат да бъдат доставени до 300-400 хиляди контейнера, съобщава руското издание РБК.

"Разнообразието от достъпни маршрути за доставки на стоки е ценно за Китай само по себе си, тъй като намалява зависимостта от отделните територии, през които те преминават", обяснява стратегията на китайските власти Алексей Калачов.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.