Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Първият изпълнител на ролята на Ленин е Василий Никандров – пенсиониран работник от металургичния комбинат и актьор-любител, който изумява съвременниците с портретната си прилика с Илич. Вярно е, че Никандров е бил по-едър, а благодарение на усилията на Айзенщайн и изобщо на екрана се появява монументална фигура, будеща страхопочитание. Първата му поява – Ленин скача на бронирана кола със знаме в ръце и в светлината на прожекторите заразява тълпата с революционни речи. Филмът е ням – не чуваме гласа, но виждаме характерната енергична жестикулация. Вятърът развява палтото му като пелерина на супергерой.
Изпълнението на Никандров много се харесва на вдовицата на Ленин Надежда Крупская, но например разгневява Владимир Маяковски: "Отвратително е да се види, когато човек заема подобна поза на Ленин и прави подобни движения – а зад тази външност се усеща пълна празнота, пълна липса на мисъл". Освен в "Октомври", Никандров играе Ленин във филма на Борис Барнет "Москва през октомври" (1927) и в постановката на Мали театър "1917".
Айзенщайн заснема "Октомври" вече със статута си на жива класика след световния успех на "Броненосецът Потьомкин". Новата лента е замислена като официален филм за 10-годишнината от революцията, затова на режисьора са предоставени безпрецедентни условия – всичко е заснето не сред декори, а на местата на реалните събития. И по-конкретно, на Айзенщайн е позволено да вкара въоръжената тълпа в Зимния дворец, където през октомври 1917 г. е седалището на Временното правителство, чиято власт и свалена от Червената армия. Историците са сигурни – Айзенщайн дори не се опитва да реконструира октомврийския преврат, а съзнателно създава мит и затова радикално увеличава мащаба и броя на участниците.
В този филм Ленин най-накрая проговаря. Актьорът Борис Шчукин създава каноничния образ на болшевишкия лидер – човек от народа. Жив, с говор на "р" и лукав, дори язвителен поглед, пред чието очарование е невъзможно да се устои. Филмът отново представя Октомврийския държавен преврат. Това е един от най-напрегнатите моменти в биографията на Ленин и неговите съратници, но не виждаме нито стрес, нито вълнение, а всичко, което се случва, прилича по-скоро на игра. Две години по-късно Шчукин ще се върне към ролята в продължението "Ленин през 1918 година".
"Ленин през октомври" е заснет за 20-годишнината от революцията – в периода на култа към личността на Сталин и в разгара на репресиите, така че цената на творческата грешка е изключително висока. Въпреки това младият режисьор Михаил Ром – който по-късно ще направи един от основните филми за размразяването, "9 дни от една година", и който ще възпита няколко поколения режисьори (Андрей Тарковски, Сергей Соловьов и др.) – изглежда е угодил на всички. Включително и Сталин, който е представен като близък съратник на Ленин и активен участник в октомврийските събития. Вече при Хрушчов, когато култът към личността е развенчан, Сталин е напълно изрязан от филма.
Заедно с Ром, Сергей Юткевич е един от основните творци на съветското кино. Той е отговорен за общо шест филма за лидера на пролетариата. Ученик на Мейерхолд и съратник на Айзенщайн, Юткевич ще надживее почти всички свои колеги от авангардното поколение на 20-те години (умира през 1985 г.), като до края на живота си остава експериментатор-формалист. Например "Ленин в Полша" е заснет под ясното влияние на прозата на Пруст и Джойс и на западното авторско кино.
Действието се развива през 1914 г., когато болшевишкият лидер е в изгнание в полските земи на Австро-Унгария. Там той е задържан от местната полиция по подозрение в шпионаж в полза на Руската империя (!). Затворен в килия, без вестници, книги и комуникация, Ленин е потънал в мислите си – този "поток на съзнанието" се опитва да улови режисьорът. През целия филм чуваме само гласа зад кадър на главния герой, който изказва свободно течащите си мисли и коментира събития от биографията на Ленин.
Максим Щраух, който играе Илич, е по-скоро интелектуалец, отколкото "човекът от народа" на Шчукин; той постоянно задава въпроси, разсъждава и е изпълнен със съчувствие. Не е случайно, че друга известна роля във филмографията на актьора е доктор Айболит (съветската версия на доктор Дулитъл). Щраух ще играе Ленин в шест филма и три пиеси. За филма "Ленин в Полша" Сергей Юткевич получава наградата за най-добър режисьор на кинофестивала в Кан.
Филмът се фокусира върху кратък епизод от Гражданската война – бунта на левите социалисти-революционери през юли 1918 година. След Октомврийската революция левите СР, които изразяват интересите на селяните, и болшевишката партия, която говори от името на работниците, образуват правителствена коалиция, която е разединена по въпроса дали да продължи участието в Първата световна война. Болшевиките идват на власт с антивоенни настроения и така през март 1918 г. прибързано сключват изключително неблагоприятния Брестки мир с германците. Левите СР се противопоставят на грабителските условия на споразумението и се разбунтуват.
В този филм от "размразяването" виждаме един съвсем различен Ленин – актьорът Юрий Каюров (той има в актива си 18 филма за Ленин) не набляга на "р"-кането и не повтаря активната жестикулация, превърнала се в зашазена марка. За първи път виждаме Ленин – политика, който не излиза на преден план и води остра политическа интрига срещу опонентите си. Филмът е направен в полудокументален стил – всички герои са делови, съсредоточени и доста по-реалистични, отколкото в историко-революционните филми от последните години.
Александър Сокуров, един от най-ярките режисьори на авторското кино в нова Русия, прави филм за епизод от биографията на Ленин, който не може да бъде показан в съветските години – за бавното физическо гаснене на вожда.
Всички събития във филма се случват в един летен ден. Ленин (в ролята Леонид Мозговой) изживява последните си месеци в резиденцията си в Горки. Паметта му отслабва, тялото му престава да се подчинява. Накрая идва най-мъчителното изтезание за един политик – той е откъснат от външния свят и вече не решава нищо, макар че формално фигурира като ръководител на партията. Неспособен да понесе тази агония, Ленин моли Сталин да му даде отрова. Той обещава да обсъди въпроса в Политбюро.
"Телец" е вторият филм от цикъла на Сокуров за властта, който включва още филми като "Молох" за Хитлер, "Слънцето" за император Хирохито, адаптация на Гьотевия "Фауст" (спечелила "Златен лъв" във Венеция) и "Приказка" – притча за задгробния живот на властимащите.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си