Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В Русия, както и в СССР, се снимат много филми за Втората световна война, но рядко за жени в униформи. Въпреки че само по официални данни за четири години в редиците на армията тогава са били призовани около половин милион момичета. В това число не влизат участничките в партизанските отряди. Сред малкото изключения на женското военно кино – номинираната за "Оскар" военна драма "А утрините тук са тихи..." (1972) за зенитчиците и неотдавнашната биография на снайперистката Людмила Павличенко "Битката за Севастопол" (2015).
"Въздух" компенсира натрупания недостиг с един замах. На първо място проследяваме съдбата на женската ескадрила, която покрива от небето прочутия "Път на живота" – така се нарича единственият транспортен маршрут към обсадения Ленинград. Сюжетът обаче води героините през изключително широката география на войната – в обсадения Ленинград, в окопите на Сталинград и в горите, където се сражават партизаните. И навсякъде виждаме жени – с мъжете като равни.
Сюжетът на "Въздух" е следният. Съвсем млади жени-пилоти, току-що завършили обучението си, попадат в разгара на войната. Момичетата и така, поради чисто физически причини, по-трудно понасят претоварванията, остарелите модели самолети допълнително усложняват ситуацията – корпусът им е отчасти от дърво, минимална броня, постоянно изтичащо гориво. Врагът, напротив, има повече опит и по-добри машини. В допълнение към стреса и липсата на сън, момичетата отначало са морално затруднени в мъжкия екип, който посреща с големи предразсъдъци женското попълнение.
Има много героини – в началото дори повече от седем. И освен добре познатите в Русия актриси – Анастасия Тализина и Аглая Тарасова – във филма участват и много нови лица, истински кадети от академиите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на извънредните ситуации. Една от главните роли се изпълнява от актрисата от Омския драматичен театър Кристина Лапшина – това е нейният дебют в киното. С всеки полет обаче героините стават все по-малко – войната безмилостно отнема дори героите от първия ред, които по законите на жанра не могат да умрат.
Във филма има шест големи епизода на въздушни сражения. Първоначално режисьорът иска да снима истински самолети от военни модели – съветски Як-1 и немски "Месершмит". Реални копия са намерени в Чешката република. Избухва обаче пандемията и снимките на "Въздух" трябва да се замразят. Герман дори успява по време на ковидния застой да заснеме друг филм – "Дело" е показан в програмата "Особен поглед" на фестивала в Кан през 2021 година.
Когато работата по "Въздух" е възобновена, чешката версия отпада и се налага да се снимат съвременни самолети, които тогава вече на компютъра са "замаскирани" под автентичните модели. Близките планове на актьорите в кабините са заснети с помощта на т.нар. гимбъли – специални подвижни машини, които имитират гмуркане или завои – на фона на LED екрани с реални кадри от небето.
Алексей Герман е син на Алексей Герман-старши, велик съветски и руски кинорежисьор, лидер на така наречената "Ленинградска школа". Тази група режисьори в студията "Ленфилм" през 60-те и 80-те години на ХХ век споделят обща естетическа платформа: отхвърляне на клишетата на социалистическия реализъм, разчупване на закостенелите жанрови сюжети и стремеж към максимална автентичност на средата и съществуването на актьора на екрана.
Особено често режисьорите от "ленинградската школа" се обръщат към темата за войната. Могат да се припомнят такива филми като "Пътна проверка" и "Двадесет дни без война" на Герман, "Пушек" на Виктор Аристов, "Лятна екскурзия до морето" и "Торпедоносец" на Семьон Аранович и др. "Въздух" в много отношения наследява "ленинградската школа". Това не е парадна военна картина – в кадър е вечното извънсезонно време и почти никакво слънце, няма генерали и патетични речи, фактурата на военните години е възпроизведена с рядка педантичност.
Герман е един от малкото режисьори, чиито филми през годините са участвали в конкурсната програма на всички три големи фестивала – Кан, Венеция и Берлин. Много от филмите му са печелили награди – по-специално на филмовия фестивал във Венеция през 2008 година. Герман получава "Сребърен лъв" за най-добър режисьор за драмата си "Хартиеният войник". Най-голям зрителски успех в Русия му донася "Довлатов" (2018) – биография на изключително популярен съветски писател, принуден да емигрира в САЩ. Той все още остава една от най-касовите авторски ленти в руския боксофис.
"Въздух" е най-мащабният и най-трудоемък филм на Герман до момента. Бюджетът е почти 800 милиона рубли (около 9 милиона долара), работата по филма отнема пет години. Но това, което е изненадващо, е че дори в такъв голям филм почеркът на Герман е съвсем разпознаваем. Същите дълги планове, невероятно красиви образи и краен реализъм, органично съчетан с атмосфера на мечтателност.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си