Много трудове са написани за връзката между Достоевски и Ницше и за това, че руският писател е изпреварил идеята за пагубността и свръхчовека с примера на "Престъпление и наказание" и други произведения.
Във философската си книга "Залезът на боговете" Ницше признава, че има дълбока връзка с Достоевски и че го смята за "единствения психолог, от когото бих могъл да науча нещо". Ницше нарича също така запознанството с творчеството на руския писател "най-щастливия случай в живота ми, дори повече от откриването на Стендал".
И за разлика от други, Ницше се възхищава главно не на "Престъпление и наказание" или "Братя Карамазови", а на "Записки от подземието".
За бащата на психоанализата Достоевски е плодородна почва за изследване. Неслучайно Фройд посвещава цяла статия "Достоевски и отцеубийството" на анализа на личността на писателя, използвайки аргументите му за Едиповия комплекс, който подтиква героя на "Братя Карамазови" към отцеубийство.
Фройд сякаш прави дисекция на Достоевски с критиките си към него (особено като моралист). И все пак той започва статията си, като признава, че Достоевски е велик писател, чието място е наравно с това на Шекспир: "Братя Карамазови" е най-великият роман, писан някога, а "Легендата за Великия инквизитор" е едно от най-високите постижения на световната литература, което не може да бъде надценено. За съжаление, пред проблема за писателското творчество психоанализата трябва да сложи оръжие".
В писмо до свой съученик през 1948 г. Ман пише за своята "предана признателност към руската литература". Той съжалява, че не му е стигнало времето и енергията да научи руски език, за да чете стиховете на Пушкин в оригинал, и че не би се справил с "Буденброкови", ако не е чел постоянно Толстой. "Излишно е да казвам колко много обожавам Гогол, Достоевски, Тургенев. Но бих искал да спомена и Николай Лесков, който не е известен, макар че е голям майстор на разказа, почти равен на Достоевски."
Различни изследователи неведнъж са отбелязвали, че Достоевски е оказал голямо влияние върху американския роман. Теодор Драйзер също се отнася с голяма любов към Достоевски.
"Особено много харесваше "Братя Карамазови" и "Идиот". Последният роман беше най-любимото му произведение в цялата световна литература. Той не можеше да вникне в характера на княз Мишкин, но се изказваше възторжено за простотата и правдивостта на този герой", пише личната му секретарка Маргарет Тейдър в книгата "Теодор Драйзер: Нови измерения".
"Достоевски, с неговото огромно, обърнато към всички сърце, винаги съм обичал повече от другите европейци", пише Фицджералд до Хемингуей. На дъщеря си той пише: "Ако искаш да изучиш емоционалния свят <...>, прочети "Братя Карамазови" на Достоевски. И ще видиш какъв може да бъде един роман".
Фицджералд може да се нарече ученик на Достоевски и един от най-близките до него западни писатели. Поне така смята кинокритикът и есеист Борис Локшин. Локшин нарича сцената от "Великия Гетсби" в хотел "Плаза", където се случва основното изясняване на отношенията между героите, абсолютно достоевска в своята същност. "Такава всеобща истерия и ужасен афект. Изобщо Фицджералд, подобно на Достоевски, е майстор на истерията в затворено пространство".
Авторът на "Малкият принц" прочита цялото творчество на Достоевски още като тийнейджър. В "Спомени за някои книги" той признава: "На петнайсетгодишна възраст попаднах на Достоевски и това беше истинско откровение за мен: веднага почувствах, че съм се докоснал до нещо огромно, и се втурнах да чета всичко, което е написал, книга след книга, както преди това бях чел Балзак."
Прочутият физик буквално прочита руския класик. Известна е фразата на Айнщайн: "Достоевски ми даде много, необичайно много, повече от Гаус". А за Гаус се знае, че е математик, чиито трудове подтикват Айнщайн да разработи теорията на относителността. "Братя Карамазови" той нарича "най-проникновената книга", която е попадала в ръцете му.
Носителят на "Оскар" смята Достоевски за изключителен писател и неведнъж е признавал, че романите му са брилянтно написани и невероятно увлекателни. "Трудно е да си представим някой, който да навлезе по-дълбоко в екзистенциалните, духовните теми", казва режисьорът.
Алюзии и директни препратки към "Престъпление и наказание" откриваме във филма му "Мач пойнт" (2006). Главният герой Крис (Джонатан Рис-Майерс) в него също е привърженик на Достоевски. И той намира оправдание за своето престъпление.
Криминалната комедия на Алън "Ирационален човек" (2015 г.) също разглежда сюжета на "Престъпление и наказание", но в по-фарсова форма. Главният герой, професорът по философия Ейб Лукас (Хоакин Финикс), страда от безсмислието на живота и решава, че единственият изход от екзистенциалната криза е да убие човек.
Една от най-известните в света екранизации на романа "Идиот" принадлежи на Акира Куросава, а в интервюта пред съветски журналисти той признава, че от всичките си филми цени най-много именно този.
Големият японски режисьор споделя, че буквално е израснал с руската класика. "От дете Достоевски е любимият ми писател. <...> Никой не е изразявал съучастие и доброта като него. Безмерното съучастие към чуждата мъка, на което той е способен, надхвърля границите, достъпни за обикновения човек. <...> Достоевски страда заедно с тези, които страдат. От тази гледна точка той надхвърля границите на човечността. В него има някаква черта от Бога. Той я проявява в героя на "Идиот", Мишкин. Моите възгледи и психология са сходни с тези на героя на "Идиот". Може би затова толкова много обичам Достоевски".
Мураками неведнъж е казвал, че Достоевски е неговият идол. Изненадващо, от 14 до 20-годишна възраст японският писател чете само руска литература. "Карамазови" прочетох на 14-15-годишна възраст и оттогава съм го препрочитал четири пъти. Всеки път беше прекрасно. В моето съзнание това е съвършеното произведение", казва Мураками.
"Бесове" също му е харесва, но признава, че целта му е да напише нещо подобно именно на "Карамазови" - "това е върхът, върхът".
Снимките на Орландо Блум, който чете "Братя Карамазови" на Достоевски на пейка в парка, се превърнаха в истински мем. Актьорът изпитва цяла гама от емоции - от скука и смях до отчаяние.
Друг холивудски актьор, Никълъс Кейдж, също се оказва почитател на Достоевски. През 2016 г. на пресконференция в Москва той признава, че мечтае да го прочете в оригинал. "Обичам Достоевски, по-специално "Братя Карамазови", но осъзнавам, че чета в превод. Бих искал наистина да знам какво е имал предвид Достоевски, да проникна в поезията на думите му".
Сръбският режисьор е известен с голямата си любов към Русия и руската култура. В едно интервю той признава, че е чел романите на Достоевски повече от веднъж и че той е любимият му писател. "Защото той винаги е актуален. Всичко, което се случва в съвременния живот, отдавна е описано подробно в романите му".
В "Братя Карамазови" според режисьора "са представени всички типове хора". Освен това творчеството на писателя "излага философия на самия живот, в чийто център е християнският човек".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си