Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Борис Григориев е роден в Москва, учи и започва кариерата си в Художествената академия в Санкт Петербург. Един от видните колекционери в столицата по това време е Александър Коровин, собственик на манифактурни магазини и ценител на изкуството с добър вкус. Той е един от първите, които купуват творби на Григориев, взема уроци по рисуване от него и се сприятелява с него. В естетическия дом на Коровин видно място заема яркият портрет на Всеволод Мейерхолд, дело на Григориев. Най-вероятно това пано от Третяковската галерия, чийто произход носи името на колекционера, също е било поставено в този дом.
Григориев започва да пътува в чужбина още докато учи. Първоначално посещава роднините на майка си в Швеция (той е незаконно дете на Клара фон Линденберг и банкера Дмитрий Григориев, осиновено в семейството на баща си на четиригодишна възраст). През 1913 г. начинаещият художник заминава за Париж, където прекарва четири месеца в частната академия La Grande Chaumière, попивайки впечатления и изработвайки заготовки за конкурсна картина в Академията на изкуствата.
Там започва няколко серии с изображения на ежедневни сцени от живота на парижки певци, танцьори, циркови артисти и проститутки. По-късно всички те са включени в цикъла Intimité и в едноименната книга, която е публикувана през 1918 година. Картината "Улица на блондинките", изобразяваща парижка жрица на любовта, е поместена на първата страница на книгата.
През 1916-1918 г., преди и след революцията, която разделя живота на мнозина (включително на самия Григориев и на издателя Александър Бурцев, който му дава първите поръчки) на "преди" и "след", художникът работи върху картини и рисунки от цикъла "Расея". Творбите са показани на изложби в Петроград и Москва и са включени в едноименния албум, издаден през 1918 година.
Героите на цикъла са селяни от северната част на Русия, а интерпретацията на образите им е толкова недолюбвана от властите, че албумът е забранен до разпадането на СССР. През 1919 г. Григориев и семейството му напускат родината си и довършват работата по цикъла в емиграция, където е публикувана друга, разширена версия на албума "Расея". Самият цикъл се превръща в едно от ключовите произведения на майстора.
Григориев се справя добре и в чужбина – може би никой от неговите сънародници не е бил толкова популярен или излаган толкова често, колкото него. Самият той пише: "Сега аз съм първият майстор в света. Не се извинявам за тези фрази. Трябва сам да знаеш кой си, иначе няма да знаеш какво да правиш". Огромното платно "Лицата на Русия" е нарисувано в момента на преместването му от Берлин в Париж и е толкова значимо за него, че никога не се разделя с него, освен на изложби в Париж и Ню Йорк.
Много видни представители на руската култура от началото на ХХ век мечтаят да позират за Григориев. Той създава солидна портретна галерия на своите звездни съвременници. Поетите Сергей Есенин и Велимир Хлебников, художниците Иля Репин и Николай Рьорих, кинорежисьорът Всеволод Мейерхолд, певецът Фьодор Шаляпин са само малка част от неговите модели. Григориев работи внимателно, като скицира лицето, движенията и цветовете от живота. Портретите обаче са завършвали без участието на модела – "впечатлението (а оттам и самата впечатлителност) може да направи повече от работата от живота" –обяснява той. А в портрета на Горки художникът съчетава писателя, позиращ на Капри, с героите от пиесата му "На дъното", която няколко години по-рано вижда на турне на Московския художествен театър в Париж.
Григориев не е толкова беден, така че може да си позволи да си купи къща на Лазурния бряг във Франция. Наричат вилата "Борисела" (Borisella), по съчетанието на имената на собствениците ѝ – Борис и съпругата му Ела. Обаче не се установява там веднага: през 1928 г. му предлагат да стане професор в Академията по изкуствата в Сантяго. Той не отказва и въпреки че кариерата му там не върви добре, Григориев все пак успява да организира своя изложба в Аржентина и да пътува из Латинска Америка, като написва по мотиви на пътуването не едно произведение. Още веднъж отива там в края на 1930-те години, когато пристига от Съединените щати.
Платното "Ревизор", както и цикълът илюстрации към "Братя Карамазови", принадлежат към онези произведения, които публиката в Русия никога не е виждала. Те са придобити на търгове в чужбина от Виктор Векселберг за неговата фондация "Связь времен". Тази късна творба, създадена от художника малко преди смъртта му, е своеобразно обобщение на творческия му път в печатарското дело, започнал още в годините на следването, когато по поръчка на издателя Александър Бурцев създава илюстрации към руската класика. Картината е част от цикъла "Лицата на Русия", който се превръща в своеобразно продължение на "Расея".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си