Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Йосиф Бродски е поет, есеист, преводач. Неговата поезия се отличава с принципно нов език. Темите и стилът на поета са повод за разногласия с държавата: хулят го в пресата, съдят го и го пращат в затвора за паразитизъм, не публикуват произведенията му, а по-късно той напуска СССР. Бродски става популярен зад граница като професор в няколко американски университета и през 1987 г. получава Нобелова награда за литература за "всеобхватна литературна дейност, отличаваща се с яснота на мисълта и поетична наситеност".
Йосиф се ражда на 24 май 1940 г., година преди СССР да се включи във Втората световна война. Майката на поета е счетоводител, а баща му е фоторепортер. Семейството живее в Ленинград. На 8 септември 1941 г. започва блокадата на Ленинград, но след първата блокадна зима, през април 1942 г., Йосиф и майка му (баща му е привикан на фронта през 1941 г.) са евакуирани в Череповец (в северната част на Русия, на около 500 км от Москва) и се връщат в родния град чак след свалянето на блокадата.
Бродски завършва само 7-и клас в училище (по онова време в СССР това е задължителният минимум) и в началото на 8-и клас зарязва училището и постъпва на работа в завод като чирак-фрезовчик. Самият поет по-късно си спомня това като "първата свободна постъпка" в живота му.
Поетът, есеист и приятел на Бродски Лев Лосев казва, че в детството си Бродски е "изключително чувствителен, често не понася конфликти и дори просто много емоционални житейски ситуации – в изблика на чувства можеше да скочи и да избяга от вкъщи в разгара на семеен празник".
Йосиф обича да чете още от малко дете, но предпочита проза. Поезията започва да го интересува в осъзната възраст. Самият поет казва, че прочита първата си книга със стихотворения на 16 години по съвет на майка си, а в училище не излиза извън границите на учебната програма. На 17 години започва да чете стихове непрекъснато и бързо открива своя поетичен талант. На същата възраст той пише и едно от известните си стихотворения – "Прощавай" (Прощай).
Поведението и творчеството на поета не съвпадат с обществените и естетични съветски норми. Той често сменя работата си: след завода работи като помощник в морга, като огняр в баня, като матрос на фар, участва в геоложки експедиции. В същото време поетът се публиква в самиздат и общува с "неформални" личности; пише, според съветските понятия, "несоциалистически", неразбираеми за обикновените трудещи се хора стихове. Но Бродски не е дисидент: той не критикува съветския строй и властта, не призовава към свалянето ѝ – позицията му е по-скоро срещу несъпротивлението. Както казва самият Бродски: "За мен е безразлично дали има партия или няма партия, за мен има само добро и зло".
Тази антисистемност и аполитичност е достатъчен мотив за неговото преследване. През 1963 г. в списание "Вечерний Ленинград" е публикувана статия, в която поезията на Бродски е жестоко разкритикувана, а самият той е наречен "тунеядец" (паразит). Скоро Бродски е осъден за паразитизъм, който се преследва от закона, и е пратен в село Норенская в Архангелска област (в Руския север).
Церемонията по награждаване с Нобелова награда
AP Photo/FILE/Borje ThuressonСлед като се връща от заточението през 1965 г. поетът е в полулегално положение: не го публикуват, не могат да го приемат в Съюза на писателите, не го вземат на работа – препитава се с преводи и с детски стихотворения. В същото време популярността му в чужбина расте и през 1970 г. в Ню Йорк е издадена книгата му "Спирка в пустинята" – в нея има стихотворения, поеми и преводи на Йосиф. Книгата излиза с помощта на приятели-чужденци, които контрабандно изнасят ръкописи на поета от СССР. Приятелите на Бродски в чужбина стават все повече и повече и той започва да получава покани от Италия, Англия, Чехословакия, Израел.
Вместо да следят непредсказуемия поет, властите решават да му разрешат да замине зад граница. Според твърденията на самия Бродски са го принудили да напусне страната, като са му намекнали, че ако не се възползва от този шанс, го чакат "горещи дни". Бродски се съгласява и през 1972 г. заминава за Виена, откъдето по-късно се отправя към САЩ.
"...да преразкажеш тъжната метафизика на Йосиф Бродски е невъзможно. Можеш да направиш само извод – етичен, практически – за човешката гордост: че няма нищо по-посредствено. Тъй като личността е мнима величина, като корена от минус единица (...) печално смирение е окончателната дума за Бродски", пише за поезията на Йосиф литературният критик Самуил Лурие. Той смята, че лайтмотивът в творчеството на поета е свободата, която преминава в отчуждение. Ето и едно от стихотворенията на Бродски от 1976 г.:
Не че аз полудявам, но уморен съм средлято.
С риза влезеш ли в скрина, денят тогава къде е.
Скоро зима да дойде, и да покрие всичко с
мъглата –
градовете и хората, но напролет да зеленее.
Аз ще спя несъблечен, или ще чета, преди да си
лягам
все едно коя чужда книга, докато сетната дата
като куче, което от слепия бяга,
прекоси там, където трябва, асфалта.
О, свободата
идва, когато забравиш името на тирана,
а в устата слюнката от халва е по-сладка,
и макар че, свил се, мозъкът овенов рог е
станал,
от очите сини нищо не капва.
Превод: Николай Кънчев
В чужбина Бродски се прославя най-вече като есеист – стихотворенията си той предпочита да пише на руски и чак след това ги превежда на английски. Отделна роля в поезията на Бродски играе непосредствено езикът – не функцията му да изразява мислите на автора, а езикът като самостоятелно явление. Както по-късно казва съветската поетеса Бела Ахмадулина: "Той сякаш може да роди руския език вътре в себе си и абсолютно преуспява в това. Не му е нужно да слуша как говорят около него... Самият той някак възпроизвежда това. Самият той става плодородна сила. Сакаш той е и градината, и градинарят. (...) Отделен от ежедневната реч, самият той става плодородна почва за руския език". Бродски създава нов поетичен език, като го освобождава от всякакви формалности и рамки – лексиката и синтаксисът на поета не са ограничени по никакъв начин.
Дори близките приятели на поета признават, че характерът му не е от лесните. Поетът, есеист и приятел на Бродски Лев Лосев си спомня в едно от интервютата си: "Като млад често се изказваше с обидна праволинейност, беше дързък. С годините, разбира се, стана по-вежлив, по-тактичен. Освен това той живееше с нестандартна скорост и това можеше да причини на околните неудобство и огорчение, тъй като хората, живеещи с нормално човешко темпо, възприемаха това като непостоянство". Едновременно с това, всички признават, че Бродски е с характер на стоик; винаги се държи с достойнство и никога не се настройва според обстоятелствата; независим е в разсъжденията си и много скромен, въпреки огромния си талант.
Едно от централните събития в живота на Бродски е запознанството му с Марина Басманова – млада художничка, която поетът, както е видно от всичко, не може да забрави цял живот. Мъчителните и за двама им отношения продължават 6 години – от 1962 до 1968 г., като се разделят скоро след раждането на сина им. Много от стихотворенията на поета са посветени на Марина, скрити в посвещения с инициали "М.Б." – последното такова стихотворение е от 1989 година. За първи и последен път Бродски се жени през 1990 г. за италианската аристократка и потомка на руски емигранти Мария Соцани. Три години след това им се ражда дъщеря им Анна.
Независимо от сложния му характер, за който свидетелстват приятелите му, има същества, които Бродски обича безрезервно – котките. Тази любов се ражда още в детството на Йосиф: в автобиографичното си есе "Стая и половина" той си спомня, че с баща му са се наричали "малко коте" и "голямо коте". Бродски и родителите му понякога мяукали и мъркали, както пише самият Йосиф.
Още като млад, поетът започва да страда от проблеми със сърцето (първия си инфаркт преживява съвсем млад в килията след арест). Може би върху здравето му се отразяват и блокадната зима в Ленинград в ранното му детство, гладът и студът във военните и следвоенните години, както и взривоопасният му характер, арестът, заточението и принудителната емиграция. Освен това той пуши много и злоупотребява със силно кафе. Йосиф понася няколко операции на сърцето и три инфаркта. На 27 януари 1996 г. поетът умира в кабинета си. Погребан е във Венеция, любимия му град.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си