Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Борис Кустодиев. Портрет на Фьодор Шаляпин
Руски музей"Оставам в леглото... и чета... и си припомням миналото: театри, градове, трудности и успехи. Колко много роли съм изиграл! И ми се струва, че не е чак толкова лошо. Толкова за един селянин...", пише Шаляпин в едно от писмата си малко преди смъртта си през 1938 година.
Шаляпин е от обикновен произход, а това е от голямо значение в имперска Русия. Въпреки липсата на изтъкнато родословие, обаче, той става невероятно популярен и уникалният му бас звучи в най-добрите оперни театри на Русия. Царят го обявява за солов певец на Негово Величество. След революцията от 1917 г. става художествен ръководител на Мариинския театър в Петроград, един от най-прочутите в страната.
Гласът му е високо оценен и на Запад, а през 1901 г. прави сензационен дебют в миланската Ла Скала. Казват, че изпълнението на Шаляпин е било една от основните атракции на първите Руски сезони, организирани от Сергей Дягилев в Париж, когато Европа открива руското изкуство. Огромен на ръст и гръмогласен, в очите на много чужденци Шаляпин е символ на Русия.
Фьодор Шаляпин като Борис Годунов
Global Look PressКлючът към успеха му е фактът, че той е не само голям певец, но и голям актьор. Впечатлява публиката с артистичния си темперамент, като изиграва най-добрите си трагични роли – като Мефисто, Дон Кихот и Борис Годунов.
Шаляпин започва да пее в църковен хор, когато е на девет години, а се увлича по операта на 12-годишна възраст, когато я вижда и чува за първи път в руски провинциален театър. По-късно става изпълнител в гастролираща трупа, която често пътува. Често обаче е разорен, отчаян и мисли за самоубийство.
Трамплинът към успеха му е поканата за участие в Руската частна опера на известния руски филантроп Сава Мамонтов. От края на 1890-те години придобива статут на звезда и славата му не спира да расте. Въпреки това той никога не забравя онези трудни ранни дни и по-късно си спомня, че майка му е умряла от глад.
Вече известен, Шаляпин започва да се наслаждава на това, което някои наричат "хедонистичен начин на живот". Освен това има репутацията на човек, близък до обикновените хора, и пее не само оперни, но и народни песни, като например "По Питерска" или "Дубинушка". Един от най-близките му приятели е Максим Горки, известният писател, който симпатизира на левите радикали и техния етос да служат на трудещите се маси. Шаляпин също така подкрепя идеята за революция, която е широко разпространена по онова време. И все пак той изпада в немилост пред голяма част от образованото руско общество.
През 1911 г., по време на представление в Мариинския театър, на което присъства самият цар Николай II, публиката моли певеца да изпълни националния химн. Шаляпин се съгласява и пада на колене. Това е денят, в който получава титла от царя.
Последвалият скандал е яростен. Много руски знаменитости сипят обиди и закани по негов адрес. За много руснаци царят е реакционна фигура и на Шаляпин са му необходими години, за да възстанови репутацията си.
Вече свикнал с лукса, Шаляпин има проблеми да преживее революцията от 1917 г. и периода на Гражданската война с нейните трудности. Понякога за пеенето му плащат с чувал картофи. Притеснява се и за многото си деца: има цели 11!
Отношението на новите социалистически власти е двусмислено. От една страна, те превръщат Шаляпин в първия народен артист на Съветската република, но от друга го смятат за "буржоазен елемент". Имуществото му е конфискувано, а жилището му – претърсено. Така той започва да мисли за емиграция и по-късно признава, че това е било трудно решение. "Тогава ми се струваше, че ще е грешно, преди всичко пред самия себе си: "Ти искаше революцията, носеше червена лента и ядеше революционната каша", казах си тогава. "Но когато кашата свърши, реши да напуснеш. Това е лошо".
През 1921 г. Шаляпин получава разрешение да напусне Русия и заминава за САЩ, но в крайна сметка се установява във Франция. Не е било ясно обаче, че той никога няма да се върне в Русия. Един инцидент прави завръщането му невъзможно. През 1927 г. певецът решава да помогне на децата на руските емигранти във Франция, които са предимно от бялото движение, и поради това, разбира се, са политически противници на болшевиките. Съветската преса и някои представители на червената интелигенция представят това като открита подкрепа на Шаляпин за заклетите врагове на съветска Русия. Той е лишен от званието народен артист и от съветско гражданство. Говори се, че когато съветският посланик съобщил на Шаляпин за това решение, певецът се разплакал.
Погребението на Шаляпин
МАММ/МDF/russiainphoto.ruВъпреки това Шаляпин се радва на голяма популярност до смъртта си. От 1921 г. той пее в Метрополитън опера в продължение на осем сезона, като се радва на голям успех и одобрение от критиката. Отново се заиграва с киното (след като участва в руския филм "Иван Грозни") и се появява в холивудския "Дон Кихот". Съветската му титла е върната едва през 1991 г., а през 1994 г. прахът му е пренесен обратно в Русия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
