Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В годината на пандемията е пуснат филм, наречен "Спътник" (на руски "Спутник" и няма нищо общо с едноименната ваксина). Според сюжета съветски космически кораб се завръща на Земята триумфално през 1983 година. От хората обаче крият факта за загадъчна катастрофа, която струва живота на член от екипажа. За инцидента е заподозрян оцелял космонавт, който е настанен в таен център под наблюдението на специалните служби. Скоро става ясно, че той е донесъл непозната форма на живот...
Филмът на Андрей Кончаловски се основава на историческо събитие – разстрелът в Новочеркаск през 1962 година. Тогава армията и КГБ потушават бунта на протестиращи работници срещу повишаването на цените и разстрелват участници в него по време на демонстрация. След това те се опитват да скрият смъртта им, като налагат тотална цензура и блокади. Лентата е за едно от най-ужасните събития в съветската история, за негови преки участници, както и за тяхната оценка на случващото се (силно шокираща).
Вий – така в древните славянски легенди се нарича съществото, което пристига в този свят от преизподнята. То има огромни клепачи, които висят до земята, и се нуждае от помощ, за да отвори очите си. Само че, който погледне в тези очи... отгатнете сами какво ще му се случи.
Заснета по мотиви от мистичната повест на Николай Гогол "Вий", трилогията "Начало" / "Вий" / "Страшното отмъщение" е свободна адаптация на една от най-ужасните книги в руската култура.
Гимназистката Блеър бъбри по Skype със съучениците си и в същото време занича във Facebook. След това тя получава съобщение от приятелката си Лора, но има един проблем - Лора е мъртва от една година. Тя си мисли, че акаунтът е атакуван от някакви шегаджии и отхвърля Лора. Само че Лора (или този, който се представя за нея) не се кани да си тръгне и се появява ту във Facebook, ту в Skype на общ видеоразговор. Тя не може да бъде изключена и не можете да си тръгнете просто така.
Филмът на Тимур Бекмамбетов за виртуалното отмъщение на ниво съспенс би могъл да се конкурира с най-добрите образци на жанра мокюментъри като "Паранормално явление". Само че без призраци и други неочаквано изскачащи нечестивци. Това обаче го прави още по-зловещ: никакви небивалици, само хора, които гледат в уеб камерата, и пълна неизвестно какво ще става по-нататък.
Реализмът на този нискобюджетен филм (само $70 000) на киноведа Михаил Брашински е невероятен - усещането е сякаш гледаш истории на приятели в социалната мрежа, но с много мрачно съдържание. Сюжетът се основава на уж древна финландска традиция, че веднъж годишно в деня на лятното слънцестоене всеки финландец трябва да изяде чужденец. И този ден настава. Който не се е скрил, да му мисли, ние не сме виновни.
Този филм за трима души, сблъскали се със смъртта на своите близки, едва ли е емоционално поносимо зрелище за най-страшното нещо в живота. Всички герои трябва да съберат смелост и да преодолеят травмата, но ще трябва да преминат по мъчителния път на едно чудовищно преживяване.
Режисьорът Василий Сигарьов е обвинен в злоупотреба с некрореализма защото никак не пести художествени техники и не се страхува да говори по темата за смъртта, която е социално табу в Русия. Това прави този филм колкото смел, толкова и болезнен и плашещ.
Товар 200 е условно обозначение, което се използва при транспортиране на тяло на човек, загинал при бойни действия. Годината е 1984-а, скоро Съветският съюз ще си отиде, съветските войници се сражават в Афганистан и ги връщат у дома в поцинковани ковчези. По това време Алексей Балабанов прави най-шокиращия си филм, в който рисува метафоричен образ-присъда на "страната на развития социализъм". Това е история за безграничния застой, полицейското своеволие, ужасната престъпност, насилието и пълната безнадеждност. "Не съм излъгал за нищо във филма. Всичко, което беше наболяло в мен и исках да кажа за времето, го казах", пише Балабанов за филма. Изказването му обаче е толкова силно и страшно, че някои актьори се отказват от ролите си по време на подготвителния етап. Лентата получава награда на Гилдията на руските филмови критици и участва във филмовия фестивал във Венеция.
Какво ще бъде след ядрената война? Смята се, че нищо. Носителят на Нобелова награда Ларсен обаче се спасява от ядрена бомбардировка в подземието на исторически музей заедно с музейни работници. Те не знаят дали войната продължава и всеки по своему преживява трагедията на човечеството. Основният въпрос, който измъчва Ларсен: как човечеството може да се самоунищожи? Той дори изгражда математическа формула в търсене на отговор – и стига до парадоксално заключение.
Излизането по екраните на филма на Константин Лопушански на практика съвпада с аварията в Чернобил. Писателят Аркадий Стругацки го определя като "умна и жестока драма за съвременните хора в ситуация, която човечеството трябва да използва всичките си сили, за да не допусне в своята история".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си