Какви книги обичат да четат руските царе

Кира Лисицкая (Снимка: imageBROKER.com/Global Look Press; Thomas Söllner/EyeEm/Getty Images)
Въпреки че царските особи имат много държавни дела в графика си, те намират време за прости удоволствия. Те живо се интересуват от литература, понякога намират у писатели събеседници, съветници и съмишленици.

Иван Грозни

Иван IV е известен не само със суровия си нрав, но и с една от най-обширните библиотеки по онова време. Смята се, че тя е съдържала томове, донесени от София Палеолог от Константинопол, както и ръкописи, принадлежали на Ярослав Мъдри. Пък и самият Иван Грозни постоянно попълва библиотеката. Наред с други царят предпочита римски автори - техни произведения са преведени за самия него. Например това са "История" на Тит Ливий и кодексът на Юстиниан. Той обича и историята на Троянската война - за нея се разказва в "Хронография" на византийския Йоан Малала и в "Повест за създаването и пленяването на Троя". Епичното описание на Троянската война прави толкова силно впечатление на Иван Грозни, че той упреква в кореспонденция избягалия политик Андрей Курбски, че подобно на Антенор и Еней е бил нечестен с него.

Петър I 

Цар Петър I събира библиотеката си като се ръководи от държавни интереси: поръчва преводи на книги по архитектура и строителство, техника и военно дело. Руският император познава някои издатели и търговци на книги. Посещава например книжарницата на холандеца Жак Дебор. Там той придобива тридесетина тома, включително за корабоплаване и градинарство и история на търговията. В колекцията му от книги също се отразява и неговата страст към всичко необичайно: в колекцията на Петър I има книга на германски автор за необичайни явления, от странния външен вид на хора до полета на комети, както и най-подробния астрологически календар на датчанина Тихо Брахе с лични бележки на учения.

Екатерина II

"Вече от няколко години придобих навика винаги да имам книга. Веднага щом се появи удобен момент, започвах да чета", признава Екатерина II.

Тя се влюбва в книгите още като дете, когато открива Расин и Лафонтен. След като пристига в Русия, принцеса София Фредерик Августа от Анхалт-Цербст превръща четенето в свое задължително занимание и до края на живота си запазва навика да посвещава на книги и писане по два часа сутрин и вечер. Тя е много придирчива. В полето на нейното внимание са Рабле и Монтен, а също и Цицерон. Страница след страница тя изучава многотомната история на Германия на отец Бар и енциклопедията на Дидро и д'Аламбер, както и "Духът на законите" на Монтескьо. Съвременниците се възхищават на ерудицията на Екатерина: императрицата с лекота цитира произведения на древни философи, знае наизуст трудове на Ликург и Перикъл.

Френските мислители са повече от имена на кориците за нея: тя си кореспондира с Жан Лерон д'Аламбер и дори го кани в Русия като възпитател на великия княз Павел Петрович. От Дени Дидро купува библиотека: императрицата плаща на философа 15 000 либри, назначава го за пазител и нарежда незабавно да му се изплати заплата за 50 години напред. Едва след смъртта на автора на "Енциклопедията" библиотеката се премества в Русия.

Най-голямото откритие на императрицата е Волтер. Тя е негов верен фен, кореспондира си с него дълги години. А когато той почива, тя се сдобива с библиотеката на любимия си писател и дори планира да създаде замък за нея в Царско село, но в крайна сметка намира място за книгите в личните си покои.

Александър III 

"Той много обичаше руската литература като цяло. За каквото и да се заговори,  той знаеше всичко, четеше всичко", казва граф Сергей Шереметиев за Александър III. Любимият писател на императора е Фьодор Достоевски. Увлечението по творбите му важи за цялото семейство: както Александър II, така и другите му синове, великите князе Сергей и Павел, са силно впечатлени от писателя.

Запознанството на престолонаследника с писателя започва с романа "Престъпление и наказание", който той чете заедно със съпругата си Мария Фьодоровна. След като научава за интереса към своята личност, Достоевски започва да им изпраща новите си книги – "Демони", "Братя Карамазови" и "Дневниците на писателя". Между тях започва кореспонденция: в нея Достоевски разкрива идеите на своите романи, подчертава значението на руската идея. Престолонаследникът и писателят се срещат се в Аничковия дворец без церемонии: Достоевски решава да не се придържа към дворцовия етикет и се държи обичайно. По-късно, след като научава за смъртта на писателя, Александър III искрено скърби и казва, че никой не може да запълни тази загуба.

Николай I

"Кажи на суверена, че ми е мъчно да умра; бих бил изцяло Негов. Кажи му, че му желая дълго, дълго царуване, че му желая щастие със сина му, щастие с неговата Русия", тези думи умиращият Пушкин моли Василий Жуковски да предаде на Николай I.

През 1826 г. императорът връща поета от изгнание в Михайловское след Декабристкото въстание и му назначава аудиенция, при която го разпитва включително и за въстанието. На раздяла царят казва, че отсега нататък той самият ще бъде първият читател на поета и негов цензор. И наистина, оттогава Николай I внимателно изучава творчеството на поета. Например, той смята "Граф Нулин" за "най-очарователната пиеса", а от "Борис Годунов" задрасква много неща, въпреки че Пушкин моли да му бъде разрешено да го публикува в авторската редакция.

Николай I познава и автора на "Мъртви души". Николай Гогол става известен в двора със своите "Вечери в селцето край Диканка" и в крайна сметка придобива навика да изпраща новите си творби на царското семейство. Императорът разрешава и да бъде поставен "Ревизор" в театъра и дори присъства на премиерата, а след това нарежда на министрите да отидат и да гледат пиесата.

Николай II

Николай II също е заклет любител на книгите. Чете много, както казват - ненаситно. Особено обича Николай Гогол. Понякога семейството на последния руски император предпочита събиранията с книга пред шумните забавления. И самият цар често чете на глас на домочадието, като избира глави от романите на Иван Тургенев, Николай Лесков и Антон Чехов. Намира се време и за приключенията на Шерлок Холмс, и за увлекателните романи на Александър Дюма "Тримата мускетари" и "Граф Монте Кристо", както и за "Дракула" на Брам Стокър. След революцията Николай II се впуска в изучаването на "Историята на Византийската империя" от Фьодор Успенски, а в Екатеринбург, малко преди смъртта си, императорът посвещава време на четене на Библията и на Николай Салтиков-Шчедрин.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"