Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През есента на 1880 г. в Санкт Петербург се говори за безпрецедентно събитие – изложба на само една негова картина. Тя е първата такава в Русия, а опашката от сградата на Императорското дружество за насърчаване на изкуствата се простира на няколко съседни улици.
Всички искат да видят новия пейзаж "Лунна нощ на Днепър" – за него великият княз Константин Романов дава баснословна сума, преди още дори да е завършен. Но авторът му Архип Куинджи отива по-далеч в "маркетинговите трикове": той плътно закрива всички прозорци в залата и показва картината на тъмно, насочвайки към нея един единствен лъч електрическа светлина. Ефектът е поразителен. Зрителите на вярват, че подобен "фосфорен" блясък на лунната светлина върху водната повърхност може да се постигне с обикновени бои.
Портрет на Архип Куинджи
Иван Крамской, 1872/Държавна Третяковска галерия/Свободни източнициКуинджи е наречен измамник и го обвиняват, че използва скрито осветление за картините си. Но това, разбира се, не е вярно. "Илюзията на светлината бе неговият бог и няма художник, равен на него в постигането на това чудо на живопистта", казва за него още един велик руски художник Иля Репин. Това особено цветово чувство нарежда Куинджи сред един от главните експериментатори на XIX в., според историята на изкуството.
Най-известната от своите работи Куинджи прави малко след като се разделя с передвижниците (група художници-реалисти, които се обявяват срещу академизма в изкуството). Той я продава на великия княз още преди да завърши платното: пистаелят Иван Тургенев е в такъв възторг от произведението, че това вдъхновява княза да го купи. Последният дори го взема със себе си на пътешествия – "Нощта" е изложена в продължение на няколко дни в парижката галерия на Карл Еделмайер. Картината има няколко варианта – художникът ги прави, когато разбира мащабите на собствената си популярност.
"Гората" е направена година преди "Лунна нощ на Днепър", но в нея вече се вижда основният стилистичен принцип на Куинджи – "силна ефектна светлина". Още тогава започват да го подозират в някакви хитри оптически трикове, което превръща тази картина и в най-скандалната от творбите му.
Куинджи често ходи в Карелия на остров Валаам –мястото е популярно сред петербургските пейзажисти. С тази картина започва и неговата слава на сериозен художник – тя е купена от колекционера и основател на Третяковската галерия Павел Третяков. В нея много ясно се усеща стилистиката на передвижниците – нарочният реализъм много се харсева на съвременниците.
Над тази картина художникът работи цели 23 години. 20 от тях той прекарва в доброволна "изолация" – в този период Куинджи не показва работите си на своите близки. Не е ясно какво го кара да "замълчи" в пика на славата си, но мнозина предполагат, че е заради многото шум и критика. С изложба на "Вечер в Украйна" и още три картини се отбелязва краят на неговото "мълчание".
Куинджи е тясно свързан с Крим, на тази тема той има десетки работи. Именно тук бъдещият художник идва в младините си, когато решава да развие своята страст към рисуването в нещо повече: препоръчват го за ученик на знамениятия Иван Айвазовки, който живее в приморска Феодосия. Вярно, тогава майсторът няма време, но той дава на Куинджи препоръчително писмо. Вече художник с голямо име, Куинджи рисува "картина-потапяне, картина-медитация""Море. Крим" - блестящият с пъстри отенъци кримски бряг.
Още един кримски пейзаж е посветен на Ай Петри – планински масив до Ялта и един от символите на полуострова. През 2019 г. тази картина е открадната от Третяковската галерия и то през деня, докато там има десетки посетители. Мъж в работни дрехи се приближава към платното, сваля го от стената, изважда го от рамката и излиза. Именно спокойствието на крадеца заблуждава околните: те решават, че той е служител на музея. На следващият ден престъпникът е задържан, а картина е върната в музея.
Тя е сред четирите картини, които Куинджи решава да покаже след дълго прекъсване. Вероятно това е най-философската и загадъчна работа на художника – и единствената картина с евангелски сюжет. Но, както обикновено в творчеството му, не сюжетът, а светлината играе главна роля. Без да навлиза в сюжетни подробности, художникът разкрива целия драматизъм на ситуацията. Той улавя фигурата на Христос от нощния мрак с лунна светлина, много подобна на тази, която играе главната роля в "Лунна нощ на Днепър".
Този ярък темпераментен контраст между тежките дъждовни облаци и покоя и тишината на зелента поляна с точност предава леката атмосфера след дъжд.
Изкуствоведите отбелязват, че неговите пейзажи предизвикват почти звукови и сетивни асоциации у зрителя: било то лек сутрешен вятър, мокра трева или разреден въздух след буря.
Това е една от последните работи на Куинджи. Според отзивите на критиците, художникът демонстрира себе си като истински поклонник на слънцето. Платното обаче има сложна съдба: то неведнъж е препродавано, докато на се оказва в музея "Метрополитън" в САЩ.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си