Запознайте се с руския "Страдивари на балалайките"

Кира Лисицкая (Снимка: Свободни източници; Санктпетербургски държавен музей за театър и музика)
Съдено му е да е беден и никому неизвестен занаятчия, но талантът му е твърде ярък, за да остане незабелязан.

През 1900 г. във френската столица се провежда Парижкото изложение – празник на технологичните и художествени постижения на изминалите векове. Като скорошен съюзник на Франция, Русия е един от главните участници в изложението.

Освен с всичко останало, руският павилион изненадва парижани и с концерт на Великия руски оркестър, който свири на слабоизвестен фолклорен инструмент на име "балалайка". Ръководителят на оркестъра Василий Андреев е награден с орден "Легион на честта" и със златен медал на изложението. Инструментите, които мнозина виждат за първи път, са изработени от надарен дърводелец без формално образование на име Семьон Налимов. През следващите векове инструментите на Налимов са обект на силен интерес сред колекционери от цял свят.

Злощастният инцидент

Великоруският оркестър на В.В. Андреев, началото на 1900-те

Семьон Налимов е беден, но талантлив човек. "Неграмотен, но има дърводелски умения" – така е характеризиран от началниците си, след като се уволнява от армията през 1884 година.

В опит да свърже двата края, Налимов напуска родното си село във Вологодската губерния и се отправя към Санкт Петербург, за да си намери работа. По път към руската столица той е обран и остава без пари, за да продължи пътуването си. Слиза от влака в Тверска област и се установява там, като поработва като дърводелец, за да се прехранва.

Мечтата на клиента

Тверска губерния; Семьон Налимов

За щастие на клетия занаятчия, престоят му в Тверска област съвпада със страстното желание на наследника на местно семейство търговци да популяризира балалайката като музикален инструмент.

Няколко години преди Налимов да се озове в Тверска област против волята си, Василий Андреев вече е пленен от звука на балалайката.

"Беше тих юнски следобед. Седях си на терасата в селската си къща. Изведнъж чух непознат за мен звук. Ясно различавах, че се свири на струнен инструмент. Звуците ставаха все по-ярки, мелодията се носеше, изпълнена с ритъм, който неукротимо те тласкаше да танцуваш. Една работничка минаваше през двора с кофи вода на раменете. Забелязах как тежките кофи се люлеят и водата се разливаше, а краката на селянката започнаха да правят фигури още по-бързо, в тон с ритъма на музиката. Усетих, че и моите крака опитваха да сторят същото.  Станах и се завтекох към крилото, от което идваха звуците. Работникът ми седеше на стълбите пред мен и свиреше на балалайка! Бях изумен от ритъма и оригиналността на техниката на свирене и не можех да разбера как един толкова зле изглеждащ инструмент само с три струни може да произведе толкова много звуци", пише Андреев за първата си среща с фолклорния инструмент през 1883 година.

Василий Василиевич Андреев, 1880-те

В опит да превърне балалайката в инструмент, който е признат от висшето общество в Санкт Петербург, а може би и в други европейски столици, Андреев събира оркестър и започва да търси талантлив майстор, който да произвежда качествени балалайки.

Врати и прозорци

Андреев заминава за Санкт Петербург, но се сблъсква с каменна стена от неодобрение от страна на признатите майстори на музикални инструменти по онова време. Те отказват да работят с балалайките, тъй като смятат, че са под нивото им. В отчаян опит да набави най-добрите инструменти за новосформирания си оркестър, Андреев чува за талантлив занаятчия, който работел наблизо и знаел как да борави с дървото.

Семьон Налимов със съпругата си; Балалайка на Семьон Налимов

Андреев и Налимов се срещат в началото на 1890-те. Според местната легенда, когато получил задачата да създаде инструмента, Налимов се разходил из имението на Андреев, като почуквал по дървената дограма и вратите, за да види къде звукът е най-добър и да открие най-подходящия материал за перфектната балалайка. В крайна сметка Налимов казал на собственика на имението, че е намерил това, което му трябва: дограмата и вратите на имението са направени от първокласно кленово дърво и според дърводелеца биха били идеален материал. Андреев заповядва дограмата и вратите да бъдат свалени и откарани в работилницата на Налимов. Докато майсторът работи по инструмента, къщата на Андреев стои без прозорци и без врати – или поне така гласи легендата.

Въоръжен с най-добрите инструменти и материал, Налимов в крайна сметка успява да създаде онова, което е поръчал клиентът му: идеална балалайка, чийто звук няма равен на никой от останалите инструменти, които Андреев е чувал до момента.

"Вече има определена хармония [в инструмента на Налимов]. В този смисъл Налимов е по-близък до Страдивари. [Неговият инструмент] е много точно изражение на определена хармония. Тя е много концентрирана и структурирана, а затова и доста сложна. Дълбочината не идва от изпълнителя, а от самия инструмент", казва руският композитор и виртуоз на балалайката Алексей Архиповски.

И наистина, инструментите, направени от Налимов, днес са изключително ценени. Колекционерите от най-различни държави мечтаят да се сдобият с един от тях. "Има неофициален списък с наличните инструменти на Налимов. Той е съставен от ентусиасти. В него има около 125 инструмента, но част от тях са в чужбина, защото чужденците буквално се избиват за тези инструменти", казва Андрей Горбачов, началник на Катедрата по струнни народни инструменти в Руската музикална академия "Гнесин".

Семьон Налимов с медал за усърдие

Семьон Налимов умира през 1916 г. на 59-годишна възраст, като оставя след себе си сериозно наследство – 300 инструмента, включително балалайки, домбри и други. С право той е известен като "Страдивари на балалайките", след като увековечава народния инструмент заедно със своя верен работодател Василий Андреев.

Ето го и нашето бързо ръководство за БАЛАЛАЙКАТА, този емблематичен руски струнен инструмент!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"