Кои са алеутите и как живеят на края на земята

Разстоянието между Алеутските и Командорските острови е само 370 км и тук преминава държавната граница между САЩ и Русия. Коренните жители на тези земи – алеутите, са разделени още в средата на XIX в., след като Аляска е продадена на САЩ, но и до днес те общуват помежду си. Проблемите на народа от двете страни на Берингово море са сходни: езикът и традициите им постепенно изчезват; отиват си последните представители на културата Унанган, както се наричат самите алеути.

Изгубен остров

Google Maps

По света днес живеят около 15 000 алеути, като повечето от тях обитават Аляска. В Русия са останали само 300 представители на тази народност (това е един от най-малочислените народи в страната) и на практика всички те са в село Николское (с общо население над 600 души) – единственото населено място на остров Беринг – най-големия остров на Командорите.

Алеутска звезда

Алеутите от Аляска попадат на Командорските острови през 1826 г., когато Руско-американската компания ги праща там да работят традиционни занаяти. На остров Беринг се оказват преселници от остров Атка, които основават село Николское, а на съседния остров Медни – от остров Атту, които основават село Преображенское.

Американските учени Клифърд Фискус, Ансел Джонс и кандидатът на биологическите науки Виктор Арсениев (дясно) на остров Медни. Командорските острови

Лев Гаркавий/Sputnik

Заради сблъсъци с руски мореплаватели и епидемия от шарка населението на алеутите започва стремително да намалява. В крайна сметка, когато Аляска е продадена на САЩ през 1876 г., в САЩ се оказват около 2000 алеути, а в Русия – 500 (300 на остров Беринг и 200 на Медни). През 1970 г. на остров Беринг се преселват жителите на Медни, а днес на Командорските острови е останало само едно населено място – Николское.

Александър Петров/ТАСС

Днес там има достатъчно работа: в селото се намира Командорският резерват, училище, болница, краеведски музей. Алеутите се занимават и с морски занаяти – но животът на острова трудно може да се нарече лесен.

Александър Петров/ТАСС

Климатът е суров, няма много развлечения, както и други населени места наоколо (няколко пъти в седмицата оттук лети самолет до Петропавловск-Камчатски), затова младите хора често се преселват на "голямата земя". 

Александър Петров/ТАСС

Изчезващ език

В началото на март 2021 г. почина последният носител на местния беринговски диалект – Вера Тимошенко. Така, днес в Николское е останал само един човек, който свободно владее алеутски (медновския диалект) – Генадий Яковлев.

Тимошенко и Яковлев

Алеутска звезда

На своите 86 г. той пее песни на алеутски, учи танци и помага на местните да общуват с американските алеути от Анкъридж: преди пандемията подобни телеконференции се провеждат редовно. Езикът, на който са говорили техните баби и дядовци, се разбира от мнозина, но в ежедневието си те отдавна общуват на руски, защото алеутският не се преподава в училище.

Алеутският език има два основни диалекта (западен, който включва беринговския и медновския, и източен). Освен това в САЩ за писане използват латиницата, а в Русия – кирилицата. Но трудността в изучаването му идва от факта, че има много малко учебни материали и непосредствени носители, споделя Елена Солованюк, заместник-ръководител на местната администрация. Тя е учила алеутски в Института на народите от Севера в Санкт Петербург под ръководството на лингвиста Евгения Головко, която се занимава с езиците на малките народи още от съветските времена.

Александър Петров/ТАСС

"Командорите са моята родина. Баща ми е руснак, а майка ми – алеутка; дядо и баба са алеути от остров Медни; и винаги ми е била интересна историята и културата на алеутите", споделя Елена. "В детството си слушах как местните си говореха помежду си на алеутски, макар че, когато имаше човек, който не знае езика, те преминаваха на руски".

Село Николское през зимата

Алеутска звезда

В продължение на няколко лета тя води безплатен езиков кръжок за възрастни в Николское. "Поставяхме сценки на алеутски език, пишехме кратки разкази и ги изпращахме на регионални конкурси, правехме сувенири с алеутски надписи". Ентусиастите измислят и настолна игра, наречена "бродилка": според правилата, играчите трябва да стигнат от селото до леговище на морски котки, да изпълнят някакво задание на алеутски и да преместят своята пешка. За съжаление, понеже хората са твърде заети на работа, занятията на кръжока постепенно са прекратени.

Алеутска звезда

Проблем с изучаването на родния език имат и американските алеути. Московчанинът Родион Косоруков цял живот се интересува от редките езици и веднъж решава да научи алеутски от учебник, "просто за себе си", както казва сам. На алеутски няма нито вестници, нито радиостанции, нито филми – и за да общува със съвременните носители на езика, Родион започва активно да търси алеути в социалните мрежи. Това обаче се оказва не толкова лесна задача. "Само една жена от Алеутските острови, която намерих, успя да ми отговори", разказва той. "Тя пообщува малко с мен, но после каза, че не знае езика толкова добре, за да може да говорим дълго. Писах и на един свещеник, който ми отговори, че разбира, но не може да пише на алеутски. Той общуваше с мен на английски, а аз му отвръщах на алеутски".

Алеутска звезда

Запазването на културното наследство на алеутите е трудна задача, като се има предвид, че всичко това се случва буквално на края на земята. Под редакцията на Елена предстои да излезе руско-алеутски картинен речник, който да помага в обучението. Публикуването му става възможно благодарение на Президентски грант, спечелен от местната неправителствена организация на народите от Севера (АНСАРКО). С парите са покрити разходите за публикуване на речника, закупени са материали за майсторски класове по традиционни занаяти и изработка на костюми за участниците в ансамбли.

Галина Корольова

Личен архив

"Искаме нашите деца да знаят поне няколко думи на алеутски", казва Галина Корольова, която до неотдавна ръководи АНСАРКО, а в момента е председател на думата на Алеутския общински окръг. Тя също има баща руснак и майка алеутка от остров Медни и разбира алеутски.

Малки алеути, остров Беринг

А. Кудря/Sputnik

Освен основната си работа, Галина ръководи и детски фолклорен ансамбъл, а самата тя танцува и се занимава активно с популяризирането на алеутската култура, като си сътрудничи включително с алеутската международна организация в Анкъридж.

Не пропускайте и нашата галерия с удивителни портрети на изчезващи народи в Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.