Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Спирам там почти всеки ден. Не защото станцията ми е напът към вкъщи, е защото така имам време да прочета вестника и друга литература.... Единственото неприятно е течението от преминаващите влакове и големият пътникопоток", казва за метростанция "Курская" гражданският инженер Богданов (първото му име не е известно) през първата година на Втората световна война.
В подземната зала на московската метростанция "Маяковская". 1941 г.
TASSКогато войната "удря" и Съветския съюз през 1941 г., вече са построени три линии на метрото. По време на бомбардировките над Москва жителите на града се евакуират именно тук. Трудно е да си го представим, но през войната метрото работи 24/7 – през деня влаковете возят пътници, а през нощта станциите се превръщат в подслон и убежище.
Станциите са оборудвани с тоалетни и мивки, както и с шезлонги и креватчета за хората и децата. Жените с бебета, възрастните и инвалидите прекарват нощта във вагоните, поне според твърденията на документите на сайта на кмета на Москва.
Реч на Сталин с доклад, посветен на 24-годишнината от Октомврийската революция на тържественото заседание на Московския градски съвет. Метростанция "Маяковская", 6 ноември 1941 г.
SputnikНа някои станции хората получават медицински грижи, включително израждане на бебета, работят и магазини и фризьорски салони. Децата вземат часове по трудово обучение и се учат как да шият и рисуват, докато за възрастните се организират кинопрожекции, концерти и исторически изложби.
Дори самият Сталин слиза тук на 6 ноември 1941 г., за да произнесе реч на станция "Маяковская" пред преместилия се Московски градски съвет на депутатите. Преди пристигането му подът е покрит с килим и е поставен подиум, а портретът му е окачен на стената пред бюста на Ленин. Речта е последвана от бюфет – гостите получават бира, гевречета и сандвичи във вагоните.
Презентация на сп. "Птюч" на станция "Красные Ворота" на московското метро, 1994 г.
Nikolai Malyshev/TASSПо ескалаторите са разхвърляни пластмасови чашки и чинийки с остатъци от храна, наблизо има млади хора – някои носят якета, които да ги бранят от вятъра, други – дънки, някои – тениски със щампи, а трети са в костюми.
Звучи като модерен рейв, но така стартира блясковото сп. "Птюч" през 1994 г. – в московската метростанция "Красные ворота". В крак с времето списанието обръща внимание на техно музиката и разказва за рейвове, включително от едноименния клуб в Москва, който също се държи от собственика на списанието. На корица често има андрогинни модели, трансвестити, дизайнери и музиканти.
Дори по днешните стандарти "Птюч" е доста краен. "Печатаха снимки на уриниращи момчета с недетски размер на члена и използваха псувни. Никога няма да забравя заглавието: ВЪРВЕТЕ НА М****** СИ. И тогава момичето от корицата спокойно заявява: "Наркотиците са постоянна част от живота ми", казва за списанието бившият автор Максим Семеляк.
"Птюч" е спрян от печат през 2003 г., след като епохата на "дивите 90-те" си отива. Според журналиста Дмитрий Мишенин списанието е трябвало да "приключи преди началото на хилядолетието, когато вече не беше млада, но все още беше готина мацка". Независимо от това, споменът за невероятния му старт в метрото ще живее вечно.
Изпълнение на операта „Селска чест“ на Пиетро Маскани от Президентския орекстър на Русия на метростанция "Кропоткинская"
Ilya Pitalev/SputnikМосковското метро обикновено работи до 1 часа през нощта, когато малкото останали пътници гонят последния влак.
Но през нощта на 14 май 2016 г., на метростанция "Кропоткинская" се събира цяла тълпа, а перонът е превърнат в малка сцена за хор от 170 души.
Италианската опера на метростанция "Кропоткинская"
Mos.ruМорското метро празнува 81-вата си годишнина, а служителите му получават изпълнение на операта "Селска чест" на Пиетро Маскани от Президентския орекстър на Русия с диригенти и петима оперни солисти. Една от соловите партии е изпълнена от примадоната на Датската кралска опера Наталия Леонтиева. "През Втората световна война майка ми се е криела от бомбардировките точно в тази станция", казва тя. Симфоничен орекстър изпълнява на същата станция през 2010 г., но операта през 2013 г. е най-голямото събитие в историята на метрото.
Модно ревю на Givenchy на московската метростанция "Сокол"
Olga Shveitser/TASSВъв всеки вагон на метрото има по няколко полицаи, а на усмихнатите пътници в скъпи палта се сервира шампанско, докато влакът пътува. Той спира на метростанция, където перонът е зает от няколко реда столове и подиум, на който под съпровода на музика ще дефилират модели, сякаш от телевизионният сериал "Сексът и градът".
Така през 1997 г. Givenchy организира ревю в депо на Московския метрополитен, недалеч от метростанция "Сокол". На него лично присъства и Александър Маккуин, който пристига, за да посети собствения си бутик в ГУМ. Според журналист на "Коммерсант" Маккуин отказва да се появи на подиума, като предпочита да наблюдава реакциите на гостите отстрани.
Ревю на колекцията на модния дизайнер Александър Терехов на перона на метростанция "Достоевская", 2016 г.
Кирил Зиков/Агенция "Москва"През 2016 г. московското метро е домакин на още едно модно шоу, този път на Александър Терехов на метростанция "Достоевская". Този път няма подиум, модели се разхождат по хлъзгавия мраморен под.
Модел на подиума по време на ревюто на колекцията на временния магазин Section като част от 42-рото издание на Седмицата на модата в Москва, на станция "Деловой центр"
Mikhail Japaridze/TASSПрез 2019 г. на станция "Деловой центр"се провеждат още няколко модни ревюта, планирани да съвпаднат със Седмицата на модата в Москва. Моделите слизат директно по ескалатора под звуците на влаковете, в ролята на "музикален" акомпанимент.
Жена без горнище седи във вагон на метрото и яде нещо като салата "Оливие" с вилица, докато позира за камерата. На преден план се вижда празнична трапеза с водка, на която седят мъже и жени. Всички те ядат и пият във вагона, без да вдигат тостове. Някои рецитират поезия, други пеят песни и свирят на китара. Новопристигналите гости получават храна и напитки, не се виждат полицаи.
В един момент един от мъжете казва: "Благодаря ви, обиколихме Кръговата линия". Всички се подготвят за слизане от влака, като оставят трапезата вътре.
"Няма ли да вземем масата? Няма начин да изляза без нея!", казва една от жените. Но тя няма време да я вземе, защото вратите се затварят и влакът потегля с всичката останала храна вътре.
Това не е случайно парти, а помен, организиран през нощта на 24 срещу 25 август 2007 г. от арт групата "Война" 40 дни след смъртта на авангардния руски писател и поет Дмитрий Пригов. Приживе Пригов е познат с необичайните си изпълнения, а едно от най-запомнящите се е акция медиаопера "Русия", в която той се опитва да научи котка да произная името на страната.
"Преди началото се чудехме през колко станции ще минем, преди полицията да се появи. Невероятно, но във вагона ни не влезе нито един полицай, въпреки факта, че всички вагони на Кръговата линия имат камери за наблюдение", казва участникът Олег Воротников, цитиран от автора на блога plucer.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
