Именно Ленин първи определя киното като най-важното от изкуствата, но на практика съветската киноиндустрия се лансира от неговия наследник Йосиф Сталин. Чичо Джо просто обожава киното и често кани партийния елит на частни прожекции. Той иска съветското кино да бъде в крак с развитието на съветската индустрия като цяло.
"Сталин пое ролята на суперпродуцент", пише Соломон Волков в книгата си "Модерна Москва", издадена от АСР (Елена Шубина). Самият диктатор назначава и освобождава кинематографични шефове, лично ръководи създаването на "важни" филми, четения на сценарии и гледане на важни кадри. Нещо повече, първата в света киношкола е създадена в СССР!
Руският кинорежисьор Сергей Михайлович Айзенщайн (1898-1948) на снимачната площадка на филма "Старо и ново" през 1926 г., из фотоалбума "Литературен вестник" II издание. "Епохата на октомври, времето в образи."
Дмитрий Дебабов/SputnikСталин има големи надежди за режисьора Сергей Айзенщайн, един от основните инструктори във филмовото училище. След излизането на "Броненосецът 'Потьомкин" през 1925 г. той е на върха на славата. По неговите думи, "на следващата сутрин се събудих известен".
Ключова задача е да се произвеждат звукови филми. Ако филмите могат да говорят, това би дало на индустрията още по-голяма сила. Айзенщайн се заема точно с това, а Сталин дори го изпраща да учи звукорежисура в Америка заедно със екипа си, включително оператора Едуард Тисе и сценариста/помощник-режисьор Григорий Александров.
Сергей Айзенщайн на посещение на Диего Ривера и Фрида Кало
museum.ruРежисьорите успяват да сключат договор с Paramount при условие, че предоставят сценарий, който, ако е достатъчно добър, ще бъде превърнат във филм. Обаче нито един от предлаганите сценарии не изглежда търговски изгоден за американците.
Гордостта на Айзенщайн е наранена. Решен да не напуска Америка без да направи филм, той се свърза с мексиканския комунистически художник Диего Ривера. Заедно те излизат с мащабен проект за Мексиканската революция.
Но работата по филма се бави и, както пише Волков, от Москва започват да пристигат предупредителни сигнали: подозрителният Сталин очевидно е решил, че Айзенщайн не смята да се връща, а загубата на такъв известен режисьор трябва да бъде предотвратена.
В крайна сметка екипът е принуден да се завърне и Айзенщайн незабавно изпада в немилост. Нещо повече, неговата сложна личност се превръща в пречка за Борис Шумятски, другар от партията на Сталин, който е начело на съветската филмова индустрия.
На всичкото отгоре Сталин иска режисьорите да започнат да правят комедийни филми, с музика и песни, възхваляващи живота на съветския народ и постиженията на първата петилетка - стремеж към бърза индустриализация, която е "отрочето" и личната гордост на диктатора. Айзенщайн не е човекът за подобни проекти.
Григорий Александров в кабинета си у дома. Москва, 1938 г.
-Анатолий Гаранин/SputnikЗатова Шумятски решава да замени високомерния гений с помощника му - Григорий Александров, който отдавна е в сянка. Според спомените на Александров, между него и Сталин е уредена лична среща, на която съветският лидер заявява, че хората обичат живо, весело изкуство, но филмовите режисьори не са склонни да изследват подобни жанрове. "За съжаление, по някаква причина, изкуството ни се притеснява да бъде щастливо и забавно. То изостава от живота. Това не е хубаво", каза Сталин.
Сталин и Ворошилов. 1930 г.
Getty Images/Molotov"Прословутият сталинистки лозунг 'Животът стана по-добър, животът стана по-радостен!', още не беше изказан от диктатора, но той вече се подготвяше за него", пише Волков.
По време на престоя си в Холивуд Александров е гледал много мюзикъли и комедии и се е прибрал с голяма "торба" техники и трикове, които впоследствие използва през цялата си кариера.
На снимачната площадка на "Да живее Мексико!" („Que Viva Мексико!“). Режисьор Сергей Айзенщайн, оператор Едуард Тисе. 1931-1932 години. През 1979 г. режисьорът Григорий Александров, въз основа на материалите, заснети от еикпа на Айзенщайн, монтира филм.
SputnikСпоред Волков инструкцията за създаване на добри комедии е свързана с кандидатурата на Франклин Д. Рузвелт през 1932 година. Антуражът на Рузвелт съдържа хора, които считат за полезно да установят дипломатически връзки с болшевиките. Сталин знае това от шпионите си и се надява да се възползва от бъдещите търговски отношения за насърчаване на съветския индустриален растеж.
"И какъв по-добър начин да генерирате симпатия и разбиране в Съединените щати от съветска "джазова комедия" по холивудски сюжет?", пише Волков.
И става така, че през 1934 г. Moscow Laughs (известен още като Jolly Fellows) залива съветските екрани, разказвайки за това колко добре живее работническата класа в СССР. В продължение на много години след това песните от филма са обожавани в цялата страна. Една от тях, "Песента ни помага да градим и живеем", в изпълнение на Леонид Утесов, е хит през следващите 50 години.
Филмът е показан и в САЩ, където е топло посрещнат от Чарли Чаплин, който се среща с режисьора: "Александров представи на Америка една нова Русия. Преди този филм американците познаваха Русия на Достоевски, сега те забелязват големи промени в обществената психология. Хората там се смеят силно и весело. Това е голяма победа. По-убедителна е от куршумите и изказванията".
Между другото, дипломатическите отношения между САЩ и СССР вече са установени през 1933 г., веднага след като Рузвелт става президент.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си