Портрет на Иван Тургенев от Иля Репин
Третяковска галерияРуската литература на XIX век е литература на типовете, която изобразява "типични герои в типични обстоятелства". Иван Сергеевич Тургенев извежда архетипа на типичното руско момиче, така наречената "Tургенева дама". Тя е нежно, младо момиче, може да изглежда слаба, но има голяма морална сила, която се изразява в нейната любов - тя обича всеотдайно и упорито. Мъжете при Тургенев обикновено се страхуват от такива жени, те се оказват твърде страхливи и меки. Единственият случай, в който "Tургеневата дама" намира женското си щастие, е историята на Елена Стахова и българина Димитър Инсаров (романът "В навечерието"). Защо Tургеневата дама не може да намери щастието с руснак? Защо Тургенев е решил да избере българин за най-мъжествения си герой?
Романът е написан през 60-те години на XIX век - времето на въстанията срещу турското робство, време на промени на световната сцена. Както може да се съди по романа на Тургенев, руското обкръжение на Елена Стахова е загрижено по тези въпроси, но съвсем не е дейно - младите интелектуалци много философстват, почти не работят, разхождат се без цел и посока. "Добре нахранените не разбират гладните", гласи руска поговорка. Затова мнозинството не разбират страстта на Инсаров, който с думи и дела демонстрира отдадеността и верността си към интересите на своята страна. Елена обаче го разбра.
Преди 150 години Тургенев осъзнава онова, над което се съгласяват съвременните психолози: противоположностите може и да се привличат, но само съюз от подобни личности се оказва способен да оцелее. Двойката на Елена и Дмитрий демонстрират близостта на два архетипа - рускиня и българин. Външната слабост (неомъжено момиче в патриархално общество и чужденец от несвободна страна) не премахва вътрешното ядро. Елена има желание да бъде полезна на хората, чувство да има цел и способността да пренебрегва конвенциите. Независимо от факта, че руските ѝ приятели са добри хора, те са доста обикновени и в тях няма желание за действие, което Инсаров притежава в изобилие. В българина руската жена вижда не само идеалния си герой, но и себе си. Дали това е основата на руско-българските семейства?
Сигурно сте чували песента на съветската рок-група "Наутилус Помпилиус" "Свързани с една верига" ("Скованные одной цепью").
И ако по време на припева си въобразяваш, че маршируваш в тълпа от съмишленици, със сигурност ще разбереш нашата героиня след разговора ѝ с Дмитрий Инсаров. "Забележете: последният селянин, последният просяк в България и аз — ние желаем едно и също. Всички имаме една цел. Знаете ли каква увереност и сила дава това!" - след такива думи Елена просто няма шанс да не се влюби. Принадлежността към нещо голямо, по-голямо от празния живот на руското дворянство, вдъхновява. Дмитрий мисли за себе си и за целия православен и славянски свят, той се занимава с активна просветителска дейност, прави учебници за изучаване на български и руски език, превежда българските песни на руски и - за срам на руснаците - заслужено ги упреква, че знаят малко други славянски езици.
Разбира се, Инсаров се откроява от цялото обкръжение на Елена - понеже не е руснак. Но българин ли е той? Или - преформулираме въпроса – типичният българин ли е? Според българския филолог Емил Димитров истинският българин от XIX век едва ли прилича на Инсаров: българите, които са учили в Русия, са стоели настрана и не са интегрирани в руското общество, а свободното разполагане с парите също е нещо извънредно - особено за студентите. Дали Тургенев е измислил фалшив българин?
Не, не, и отново не - Инсаров има истински прототип - българският студент в Московския университет Николай Катранов: точно неговата история вдъхновява Тургенев да напиша романа "В навечерието". Ако Инсаров е много руски – простете на Иван Сергеевич: той, както и сам признава, не познава много добре другите славяни.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си