Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
За нас, руснаците, всички шансове да подходим към "Последните царе" дори с най-малка доза сериозност, бяха обречени в момента, в който в мрежата се появи този скрийншот от сериала на Netflix.
Човек има само една възможност да направи първо впечатление. А впечатлението, което Netflix иска да създаде, е че шоуто е исторически точно и създадено на базата на подробни проучвания. Но ако първото нещо, което то ти сервира, е снимка с надпис "1905", на която се вижда Червеният площад с Мавзолея на Ленин (през 1905 г. на Ленин му предстоят още 20 години живот!) – можете да се сбогувате с историческата точност на момента. Снимката вероятно е купена от Getty Images. За какво да си правиш труда, след като в интернет е пълно със стотици готови снимки!
А ако си мислите, че тази брутално обидна грешка е най-големият проблем на сериала – чака ви изненада. Пригответе се за шамар след шамар в лицето на всеки, който има и бледа идея за руската история.
Глупостта далеч не спира с Мавзолея от 1905 година.
"Последните царе" е доста амбициозен проект: той е създаден от Nutopia – студио, чиято цел е да въведе "нов жанр в телевизията – мегадок или съчетание от епична кименатография, екшън драма и висококачествена документалистика". Сериалът от 6 серии обхваща целия период на управлението на последния руски император Николай II, който е на трона от 1894 г. до екзекутирането му през 1918 година.
Това е един от най-важните моменти не само в руската, но и в световната история като цяло: Руската революция през 1917 г., която слага край на Руската империя на Николай, води до създаването на СССР. Светът днес щеше да е много различен, ако революцията не се беше случила: нямаше да има световно комунистическо движение, а над Запада нямаше да е надвиснала руската "заплаха". Адолф Хитлер нямаше да има възможност да си играе с тези глобални страхове... списъкът с възможните последици е доста дълъг.
Събитията преди революцията през 1917 г. са жизненоважни за разбирането на съвременната история като цяло и изключително сложни, така че да се предадат под формата на популярно развлечение винаги е било и си остава сериозно предизвикателство. "Последните царе" приема това предизвикателство и бележи епичен провал.
Да започнем с дразнещите исторически неточности. Сериалът засяга някои популярни митове – като например легендата за мистериозния фаворит на царското семейство Григорий Распутин и предполагаемата му любовна връзка с императрица Александра. Той развенчава тези легенди, но допуска някои крещящи неточности, които на практика убиват всяко усилие да се създаде един исторически акуратен продукт.
Дори и аматьор в историята като мен не може да пренебрегне тези грешки. Разказвачът нарича Думата "избраното правителство", макар че всъщност тя е парламент – напълно различен вид власт. Ако създателите просто бяха потърсили в Google, щяха да разберат, че и днешният ни парламент носи същото име!
Още по-дразнещи и абсурдни грешки се появяват, когато разказвачът нарича Анастасия и Милица – дъщерите на черногорския цар, който живее в руския двор – "черните принцеси" – прякор, който никога не е съществувал. Изглежда, че авторите просто са объркали руската дума "чёрные" (черни) с "черногорские" (черногорски), което ме кара да се замисля дали са се консултирали и с един рускоговорящ (да не говорим историк), докато са правели този "мегадок". Подобно дръзко пренебрегване на нещо толкова просто е честно казано изумително.
На моменти "Последните царе" сякаш вкарва някои доста неправдоподобни сцени с единствената цел да направи сериала малко по-пикантен. Като например опита на Распутин да съблазни дъщерята на премиера или дъщерята на Николай, принцеса Мария, която прави секс с един болшевик. Заклетият революционер Иван Калев, представен като изключително интелигентен човек, крещи "М....а му на царя!", преди да го застрелят. Първо на първо, всъщност той е обесен. И второ, речникът на руската интелигенция в онези времена просто не съдържа подобни изрази. Но на кого му пука? Дори царете псуват на поразия. (Всъщност, аз също го правех, докато гледах сериала).
"Последните царе" в крайна сметка е провален от онова, което е замислено като основното му предимство – формата. Сериалът прави опит да съчетае историята за управлението на Николай, в която самият той, семейството му, Распутин и всички други важни исторически фигури се играят от актьори, с шоу в стил "говорещи глави", където група западни историци начело със Саймън Сибаг Монтефиори (автор на "Романови 1613-1918) дават на публиката общата картина на случващото се в Русия в онези времена.
Целта е с един куршум да се убият два заека, което прави историята да изглежда едновременно като нещо като "Игра на тронове" със симпатични герои, секс и насилие (съжалявам, в Руската империя не е имало дракони) и нещо образователно и сериозно. Резултатът е сцена, в която Николай страстно се люби с жена си (или Распутин, който оправя всичко живо наоколо), следвана от Монтефиори, който говори как Русия затъва все по-дълбоко в икономическа криза. Тези два свята просто не си подхождат, което прави разказа твърде разпокъсан и хаотичен.
Сериалът на Netflix съдържа твърде много от нещо, което в Русия наричаме "клюква" (червена боровинка) – стереотипни портрети на Русия, нейния народ и условията, в които той живее. Приятният живот е изобразен като приказен рай; столиците са осеяни с дворци, потънали в злато и скъпоценни камъни; лошите руснаци (основно болшевики) пият много и т.н. Хора, защо не се опитате най-накрая да изкарате нещо ново?!
Освен това сериалът просто не може да понесе тежестта, с която се е нагърбил – опита да обясни най-трагичния край на европейско царско семейство само в шест епизода. Важните фигури са свръхопростени и изглеждат като анимационни герои: "добър демократичен Романов", "лош автократичен Романов", "безскрупулен революционер".
Ако има нещо добро в "Последните царе", то е отношението на авторите към героите: те представят Николай II като добронамерен, но слаб човек, който е трагично неподходящ за владетел. Авторите симпатизират на семейството му, но и на хората, които вече не могат да понасят некомпетентното им управление. Болшевикът Яков Юровски, който планира екзекуцията на царското семейство, е изобразен като човек с чест и принципи. Това е най-трагичното нещо в Руската революция и Гражданската война – и от двете страни има добри хора, но епохата, в която живеят, ги превръща в безмилостни врагове, които се избиват безмилостно. Според мен в това отношение "Последните царе" е успешен.
Въпреки това общата ми оценка остава "много лош". Многобройните исторически неточности, общата небрежност и опитите да се разкаже последователно една много дълга и сложна история просто убиват една всъщност добра идея. Да се надяваме, че в бъдеще авторите (чужденци или руснаци) ще се поучат от тези грешки и ще се отнесат към този епичен и ужасяващ период с уважението, което заслужава.
Разберете и кой от Романови държи правата върху руския трон днес!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си