- Аз съм в Ясная Поляна. Здравето ми е добро. Гостите си тръгнаха, а душата ми е радостна.
- Много са - вдовици, които са загубили земята си, просяци, всякакви хора. Трудно ми е - защото всичко това е фалшиво. Не мога да им дам нищо. Не ги познавам. И има твърде много от тях. Изглежда има стена помежду ни. Чувствам, че хората - повечето от тях - вече ме третират като знаменитост. Те идват при човек, който е спечелил славата си със смисъла и яснотата на мислите си. Те идват при него и не му позволяват да каже нито дума, докато му говорят за неща, които само те знаят, или за факти, в които отдавна вече никой не вярва.
Точно днес следобед работник от "Съюза на руския народ", пиян, спори с мен за Православната църква, добродушен, но напълно луд. След това жена с два огромни плика настояваше да разчета "виковете на сърцето ѝ". Суета, мания за авторство и алчност. Разочаровах се. Трябваше да съм по-спокоен.
- Когато сте възрастни способностите, външните чувства, които ви помагат да общувате със света, изчезват: зрение, слух, вкус... Вместо това нови, вътрешни чувства се раждат, започвате да общувате с духовния свят - и това е много по-красиво. Аз го изпитвам сега. И се радвам, благодарен съм и се радвам.
- Един от най-значимите ми проблеми е, че живея в лукс. Всички харчат в името на лукса ми, като ми дават безполезни предмети, и се обиждат, ако ги върна. Други пък просят от мен и аз трябва да им откажа, предизвиквайки неприязън у тях.
- Мисля за това как съм стрелял по птици и животни, убивал съм ги с копие, пробождал съм зайци с нож в сърцето, без никаква милост. Правил съм неща, които не предполагах, че един ден ще ме ужасят...
Лео Толстой и съпругата му София в семейното им имение в Ясная Поляна
Getty Images- Аз съм ужасен. Двете крайности – сила на духа и могъщество на плътта. Мъчителна борба, но не мога да се контролирам. Търся причините: тютюнопушенето, непреклонността, липса на работа на въображението. Но не е това. Има една причина - липсата на любов и любяща жена.
- Тя вече не ми е съпруга. Помощница на съпруга си? Тя отдавна вече спря да помага и започна да пречи. Майка на нашите деца? Тя не иска да бъде такава. Тази, която ги храни? И в тази роля не иска да влезе. Среднощна приятелка? Тя продължи да плете мрежите си. Много съжалявам за децата. Обичам ги и ги съжалявам все повече и повече.
- Трудно ми е в семейството. Трудно ми е, защото не мога да бъда състрадателен. Всички техни занимания: изпити, успехи в обществото, музика, обзавеждане, магазини, всичко това аз считам за нещастие, зло, но не мога да им го кажа. Разбира се, че мога и им го казвам, но думите ми не ги докосват. Изглежда те не признават смисъла на това, което казвам, поради факта, че не го казвам по най-приятния начин.
- Сигурно вече дразня всички с безкрайните си писания за едно и също нещо (поне така трябва да си мисли широката общественост). По-добре ще е да си мълча и да пиша. Само да пиша - и само ако желанието е непоносимо - предимно фантастика, която доста ме привлича. И не за успехи, а за да кажа това, което трябва да кажа на по-широката аудитория. Да го кажа без да се натрапвам, а в момента, в който е необходимо… Господи, помогни ми.
- Страхувам се да казвам и да мисля, че 99 от 100 души са луди. Но не само, че няма от какво да се страхувам - човек просто не може да спре да говори и да мисли за това. Ако хората действат безумно (живот в града, възпитание, лукс, безделие), те и говорят безумни неща. И вие ходите сред лудите, опитвайки се да не ги дразните и да ги излекувате, ако е възможно.
Лъв Толстой в двора на своето имение в Москва, 1898 г. Снимката е направена от София Толстой
TASS- Воня, камъни, лукс, мъка. Похот. Злодеите, които ограбиха народа си, се събраха, намериха си войници и съдии, които да пазят оргията им и сега празнуват. На хората не им остава нищо друго, освен да си вземат обратно ценностите, които тези хора им откраднаха. Мъжете са по-хитри в това от жените. Жените са вкъщи, мъжете търкат подове и телата си в баните, работят като командири.
- Да живеете до падането на нощта и до края на века. Да живеете, сякаш това e последният ви час на Земята и имате време да направите само най-важното. И същевременно - сякаш безкрайно ще продължите да правите това, което правите.
- Колкото и странно да изглежда, само любовта може да ни помогне да разберем какво е Бог. Любовта е единственият път към Бог.
- Често и в ужас се питам: какво обичам? Нищо. Положително нищо. Това е жалка ситуация. Животът не може да бъде щастлив. Но така е по-лесно да бъдеш "одухотворен", жител на Земята, лишен от физически нужди.
Бележка: Всички "отговори" на Лев Толстой са действителни откъси от неговия дневник, написани през различни години.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си