Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Един от най-добрите руски портретисти - Брюлов - много пътешества из Европа, а голяма част от живота си прекарва в Италия. Световна слава му носи платното "Последният ден на Помпей", на което в размер от 6,5 метра той успява да пресъздаде драматизма от момента на смъртта на античния град. Първата демонстрация на картината в Рим предизвиква истински фурор. След това тя е изложена в парижкия Лувър и получава първата премия на Парижкия Салон от 1834 година. По-късно тя е подарена на цар Николай I и сега се съхранява в Руския музей в Петербург. Брюлов печели огромна популярност и от портретите, които редовно му поръчват италианските благородници. Последните години от живота си художникът прекарва в Рим - в дома на своя приятел Анджело Титони, в семейството на когото остава и част от наследството на Брюлов.
"Василий Верещагин - художник, войник, пътешественик" - така се казва книгата, публикувана от Асоциацията на американските художници по повод неговата първа изложба в САЩ. В тези три определения е концентриран целият му живот. Знаменит баталист и етнограф, Варещагин участва във военни кампании и е свидетел на онова, което изобразява на платната (той и загива като войник по време на руско-японската война). Славата му е свързана с крупни европейски и американски изложби, които организира сам - с щателно обмислена "сценография" и съпровождани със серии от картинни артефакти от пътуванията му. Сред най-известните е изложбата му на Туркестанската серия в Хрусталния дворец в Лондон през 1973 г. и триумфалната изложба в Ню Йорк от 1888 г., която е последвана от тригодишни гастроли из големите американски градове (Чикаго, Филаделфия, Бостън, Сейнт Луис и други) и аукцион от 1891 г., на който са разпродадени 110 платна.
През 1909-10 г. Дягильов изнася в Париж балетите "Шехерезада" и "Клеопатра". Успехът е оглушителен но не само за танцьорите, но и за художника, автор на костюмите и декорите - Бакст. "Русский Восток" със своя изискан еротизъм се пренася от сцената в модните салони - Бакст продава скиците си на дизайнера Пол Пуаре, въвежда модата на тюрбаните, шарените цветни перуки, облича и пищния маркиз Казати. След балетните премиери следва и изложба в Лувъра, в последствие изкупена, както и куп поръчки на портрети и картини от американски милиардери, сред които Ротшилд и Морган. През 1914 г. се състои първата изложба на негови работи в САЩ, успешно преминала от Ню Йорк до Филаделфия.
Създателят на "най-руските" картини с панаири и търговци на самовари става единственият руски художник, получил златен медал на Венецианското биенале за цялата му история. През 1907 г. Руският павилион е под надзора на импресариото Сергей Дягильов. Благодарение на него Европа вижда най-добрите руски художници за времето си, но именно Кустодиев е удостоен с най-високата награда. Журито е поразено от "Портрет на семейство Поленови", която сега се съхранява във виенския Белведер, и "Портрет на граф Игнатиев". В края на март може да видите последната на откритата изложба TEFAF в Маастрихт.
Изобретателят на абстракцията поделя живота си между Русия, Германия и Франция. Главното му постижение е свързано с Мюнхен - тук той учи в Академията, присъединява се в експресионистката група "Синий всадник", прави първата си лична изложба, преподава в арт-школата, а по-късно и в берлинския Баухаус. В Мюнхенския музей са събрани едни от най-добрите му христоматийни работи. Много други такива има и в Музей Гугенхайм в Ню Йорк, по които може да се изучават проявленията на безпредметното изкуство.
"Черният квадрат", създаден от Малевич през 1915 г., става символ на авангарда и манифест на новия свят в изкуството, без аналог никъде по света по критерии. Триумфалното шествие на Малевичовия супрематизъм извън пределите на СССР започва още в края на 1920-те години - голяма негова изложба се състои във Варшава, а след това в Берлин.
Картините, които той сам избира за изложбите си, не се връщат в Русия - сега може да ги видите в музей Стеделик в Амстердам, както и в нюйоркския МоМА. Малевич си остава "най-скъпият" руски художник - през 2008 г. "Супрематическая композиция" беше продадена за $60 млн.
Роден в Казан - виртуоз в портретното изкуство, Фешин създава свой собствен и разпознаваем стил. Той не одобрява революцията и през 1923 г. емигрира в САЩ, където живее 30 години. В Ню Йорк го очакват изложби и поръчители, сред които най-големите колекционери и знаменитости. Работите му се съхраняват в много американски музеи и частни сбирки и регулярно се появяват по аукционите по целия свят.
Класик на модернизма, мистик, "руският Дали", един от най-ярките емигранти от революционната епоха. До неотдавна Челищев беше по-известен в Европа и Америка, отколкото в Русия. В нюйоркския МоМА се пазят около 150 от работите му, в московската Третяковска галерия - една, предадена със завещанието на художника. Потомък на дворянски род, през 1920 г. той емигрира в Берлин, след което в Париж, а през 1930-те се оказва в САЩ. Един от първите, които признават таланта му, е легендарната Гертруд Стайн - купената от нея "Корзинка с клубникой" виси в апартамента ѝ редом с картините на Пикасо. И тогава, в Париж, и по-късно, те са сравнявани и не винаги в полза на испанеца. В Америка го очаква истинска слава - той прави декори и костюми за балета на Баланчин и рисува портрети. А официалното му признание е личната изложба в МоМА през 1942 година.
Главният представител на московския концептуализъм и най-успешният сред неофициалните художници на СССР - Кабаков съумява да направи съветския комунален бит и тоталната липса на свобода в общочовешки мащаби понятни за целия свят. От края на 1990-те живее в Ню Йорк, а лични негови изложби се правят по целия свят, включително в нюйоркския МоМА, парижкия Помпида и Тейт в Лондон.
Световната слава залива Брускин буквално за един момент - с удара на аукционното чукче през 1988 година на първия и единствен търг Sotheby's в Москва, когато неговият "Фундалемтальный лексикон" е продаден за небивалите за неофициалното руско изкуство $416 хил. Купувач е режисьорът и носител на "Оскар" Милош Форман. Едва след 2 седмици Брускин отива в Америка, където, за разлика от СССР, изложбите му не са забранявани, а дори напротив - активно показвани. Тогава той сключва договор с един от гигантите на пазара на изкуството - галерия Marlborough, която представлява интересите му и до ден днешен.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си