Александър Солженицин: 5 книги от руския писател-дисидент, които трябва да прочетете

Руският писател Александър Солженицин дава автографи и разговаря с ученици в Итън, Великобритания - май 1983 година.

Руският писател Александър Солженицин дава автографи и разговаря с ученици в Итън, Великобритания - май 1983 година.

Getty Images
Творбите на носителя на Нобелова награда Александър Солженицин дълги години са забранявани в СССР – те се четат и разпространяват за първи път под формата на "самиздат" – ръкописни подземни книги. Съветски граждани рискуват да попаднат в затвора, само защото четат Солженицин. Едва по-късно, в годините на перестройката в края на 1980-те години, книгите на автора се появяват легално в книжарниците.

Произведенията на Солженицин са една от най-мрачните хроники на съветските репресии. Почти всички те са автобиографични и описват живот му като затворник в концентрационни лагери, мислите му за живота в селото, където е принуден да се засели след освобождаването му, както и сериозното му заболяване и чудотворно изцеляване от рака.

"Един ден на Иван Денисович"

Британският актьор Том Къртни на снимки в Норвегия за филма

Тази книга е публикувана официално през 1962 г. и в момента заема централно място в литературата на XX век. За първи път тя описва открито репресиите на Сталин и концентрационните лагери.

Идеята за историята хрумва на автора, след като излежава присъдата си в трудов лагер в съветската република Казахстан през 1950-те години. Солженицин подчертава, че иска да покаже един типичен ден от живота на съветския затворник. Желанието му е да улови ужасяващата реалност на милиони затворници в трудовите лагери из СССР.

Книгата е първата публикувана творба на Солженицин, която му носи световна слава. Още по-важно е, че тя оказва влияние върху пътя на съветската и световната история.

"Архипелагът ГУЛаг"

Затворнически труд за строителството на Беломорския канал, 1932 година

"Архипелагът ГУЛаг", базирана на писмата, мемоарите и историите на 257 затворници, както и на личния житейски опит на автора, е литературен и исторически шедьовър, документиращ съветските репресии от 1918 до 1956 година.

Солженицин работи тайно по тази епична книга в продължение на 10 години (1958-1968), след което я разпространява нелегално в СССР, преди тя да бъде публикувана официално. От КГБ са толкова разтревожени от "Архипелага ГУЛаг", че се опитват да изнамират нейни копия и хората, които я четат. Секретарката на писателя Елизавета Воронянская е арестувана и принудена да разкрие къде се намира ръкописът. Когато се прибира у дома, тя се самоубива. След тази трагедия Солженицин решава да публикува романа във Франция – това се случва през 1973 година.

"Дворът на Матрьона"

Копие на дома на Матрьона Захарова в музея на писателя Александър Солженицин в с. Мезиновский.

Главната героиня в тази книга – обикновена руска жена на име Матрьона Григориева, е праведен човек и типичен представител на хората, на които държавата разчита за моралните си устои, смята авторът. Тя е изключителна във всичко: мила, отдадена и готова да жертва всичко, за да помага на другите.

На базата на спомените си от живота в селото, където живее след като излежава присъдата си в затвора, писателят показва трагичната съдба на руската жена, нейната чистота и красота, които могат да бъдат намерени единствено в отдалечените райони на тази обширна страна. През 2013 г. в къщата на истинската Матрьона в с. Милцево е открит музей.

"Раково отделение"

Спектакълът

Тази автобиографична повест е написана през 1963-1966 г. и е базирана на мемоарите на писателя от периода, в който го лекуват в болнично онкологично отделение в Ташкент през 1954 година. "Раково отделение" първо е публикувана в Русия, а след това и на Запад. Заедно с романа "В първия кръг", тя се превръща в голямо международно литературно явление и е една от причините авторът да бъде награден с Нобелова награда за литература през 1970 година.

"В първия кръг"

Тази книга, написана през 1955-1958 г.", е на базата на спомените на Солженицин от периода, в който той работи в държавна институция, където осъдени инженери се трудят, докато излежават присъдите си. Историята се развива в Москва в рамките на три дни през декември 1949 година. Инокентий Володин – дипломат, работещ в министерството на външните работи, предава родината си и докладва на Американското посолство, че съветското разузнаване иска да открадне информация за американската атомна бомба. Двама осъдени, работещи в съветски лаборатории – Лев Рубин и Глеб Нержин, са натоварени със задачата да разкрият самоличността на предателя.

Вижте тези 10 литературни шедьовъра, с които е закърмен всеки руснак!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"