7 факта за Вилния дворец, "скромния" подарък на Николай I за съпругата му

Бракът на Николай I (1796-1855) с германската принцеса Фредерика Луиза Шарлота Вилхелмина, дъщеря на пруския крал, а след като приема православната вяра – Александра Фьодоровна, има категорични политически изгоди, но все пак е сключен по любов. След като Наполеон превзема Берлин, семейството на Фридрих Вилхелм III иска защита от руския император Александър I. В резултат от това се раджа взаимната любов на принцесата и Николай, брата на императора. По онова време принцесата не предполага, че ще стане императрица, защото престолът трябва да наследи по-големият брат на Александър I, Константин, но тъй като той се отказва от трона, през 1825 г. на него се възкачва Николай I.

Един от "плодовете" на голямата любов става Вилният дворец, известен още като двореца "Петерхоф" и "Котидж", е достигнал до нас в първоначалния си вид. Припомняме интересни факти за мястото, където императорите намирали убежище от суетата.

1. "Частен" домнацаря

Снимка: Vostock-Photo

За разлика от императорските дворци в Петерхоф, Царско Село и Павловск, Вилният дворец никога не се е възприемал като парадна резиденция. Не е трябвало да поразява чуждестранните посланици с архитектурен размах и богатство на интериорите, да развлича свитата и да внушава трепет у поданиците. Той е замислен и построен като уединено жилище за семейството, та макар и облечено във власт. Именно това ценят в него всички императори през XIX век.

2. Подаръкзацарицата

Дворецът е подарък – Николай I го строи за съпругата си Александра Фьодоровна, която не обичала масивната позлата на официалните резиденции. Затова дворецът е истински усамотен – далеч от Големия Петерхофски дворец, в околностите на парка, докъдето и днес не всички посетители на Пертергоф стигат.

3. Ванглийскистил

Снимка: Legion Media

Строежът на двореца продължава три години – от 1826 до 1829 година. Ампир – официалният стил в началото на XIX век – вече отстъпва място на историзма и работещият в руския двор Адам Адамович Менелас от шотландски произход го строи в готически стил. Острите покриви, островръхите арки и прозорци отвън, се допълват от "ветрилообразни" гипсови тавани, трилистници и кръстоцвети в интериорите. Стилът е спазен изцяло, до най-малките подробности – в ажурните излети виещи се стълби, мебелите, настолните чаши и свещниците.

4. Кръстеннацарицата

Стълбите и сводовете на горния етаж в реставрирания дворец, построен от архитекта А. Менелас Снимка: ТАСС

Официално през XIX век дворецът е наречен "Александрия" – на името на Александра Фьодоровна. Известният руски поет от онова време Василий Жуковски, по молба на Николай I, създава герб за резиденция – син хералдически щит и на него рицарски меч и венец от бели рози, които са любимите цветя на императрицата. Негов е и девизът: "За вярата, царя и отечеството". Този герб е изобразен не само на фасадите, но и на много предмети от интериора.

5. Отворенведнъжвгодината

Веднъж в годината, в средата на юли, по случай рождения ден на императрицата, в градината около двореца пускали представители на всички съсловия, а през останалото време територията била строго затворена за външни лица. Сред редките гости е и френският пътешественик маркиз Дьо Кюстин, описал пътуването си из Русия в книга, издадена през 1839 година. Според неговото описание дворецът приличал на жилище на "богат и елегантен англичанин".

Снимка: Legion Media

6. Водопроводнаивентилационнасистема

Сградата на три етажа с 27 стаи е оборудвана по последната дума на техниката, което налага значително по-малко прислуга и гарантира въжделената интимност на живота в него. Има помпи, които изкарват водата до баните, система за подгряване на водата и вентилация, която облекчава поддържането на топлината в стаите. Кухнята е в отделна сграда и оттам яденето се поднася в определения час.

7. Съхраненнапълнодонашидни

Дворецът е съхранен до наши дни напълно непроменен – той благополучно преживява революцията и Втората световна война, в съветско време се опитват да го превърнат в приемен дом, но музейните работници твърдо се отбраняват. В резултат до наши дни се е запазил достоверен паметник на личния живот на руските императори от XIX век.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.