Кръст с полумесец на църквите: история и духовен смисъл

Преди всичко трябва да се има предвид, че полумесецът на православния кръст няма никакво отношение нито към мюсюлманската религия, нито към победата над мюсюлманите. Кръстове с полумесеци украсяват храмовете от дълбока древност: църквата "Покров на Нерл" (1165 г.), Дмитриевския събор във Владимир (1197 г.) и др. По онова време изобщо не е ставало дума за никаква победа над мюсюлманите.

От древни времена полумесецът е държавен знак във Византия и едва след 1453 г., когато Константинопол е превзет от турците, този християнски символ се превръща в официална емблема на Османската империя. В православна Византия полумесецът символизира царската власт. Тъкмо поради това, очевидно, той фигурира като символ на великокняжеското достойнство върху изображенията на киевския княз Ярослав Изяславич в "Царските хроники" от XVI век.

Как да гледаме и разбираме руската икона?

Често полумесецът се изобразява като част от епископските одежди на Св. Николай Чудотворец. Същият символ може да се срещне и на други икони: Света Троица, Спасителя, Господ Исус Христос като Цар и Първосвещеник. Така поставянето на кръст с полумесец върху купола на храма напомня, че храмът принадлежи на Царя и Бог.

Нещо повече – още от дълбока древност (от Христос и първите векове на християнството) – датира и друго значение на кръста с полумесец. В едно от посланията си апостол Павел ни учи, че ние (християните) можем "да се държим за поставената пред нас надежда", т.е. кръста, който за душата е "като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата" (Евр. 6, 18-19). Тази "котва" буквално и символично прикрива кръста от поругаване от езичниците, и открива за верните християни своя същински смисъл – избавление от последиците от греха; това е нашата силна надежда. Само църковният кораб може да пренесе всички желаещи през вълните на бурния тленен живот до тихия пристан на вечния живот.

ВИДЕО: Поглед в сърцето на руското православно християнство

Върху куполите на храма "София Вологодска" (1570 г.) , църквата "Света Троица" във Верхотурие (1703 г.), храма "Блажени Козма" в Костилево има кръстове с причудливи орнаменти: 12 звезди на лъчи, тръгващи от центъра, и полумесец в основата. Символиката на този вид кръст е предадена ярко в Откровението на Йоан Богослов: "И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете ѝ – месечината, а на главата ѝ – венец от дванайсет звезди" – символ на 12-те израелски народа и 12-те апостоли.

Понякога кръстът върху храма (с полумесец или без) е не с осем върха, а с четири. Много кръстове върху най-древните и най-известни православни цървки имат именно такава форма – например църквата "Света София" в Константинопол (VIII век.), църквата "Света София" в Киев (1152 г.), Успенският събор във Владимир (1158 г.), църквата "Спас" в Переславъл (1152 г.) и много други храмове. От III век, когато за първи път в римските катакомби се появяват кръстове с четири върха, та до днес целият православен Изток смята тази форма на кръста за равночестна с останалите.

Освен гореизброените значения на полумесеца, в традициите има и други – например, че това е Витлеемската люлка на младенеца Христос, че е евхаристичната чаша, в която се намира Тялото Христово, че е църковен кораб или кръщелно корито.

Ето колко са значенията и тайнственият духовен смисъл на кръста, който сияе на църковните куполи.

Текстът на руски език на сайта http://www.tserkov.info/svyatyni/?ID=4662

ФОТОГАЛЕРИЯ: 10-те най-красиви манастира в Русия през зимата

"Российская газета". Всички права запазени.