Класовата борба с азбуката

Много малко хора знаят, че в съветски времена на руския език му е готвено още едно радикално преобразование – неговата латинизация.

Този проект за латинизация на руския език се оказва актуален след Октомврийската революция от 1917 г., тъй като прекрасно пасва на концепцията на Ленин и Троцки за създаване и разпространяване на универсалната култура на пролетариата в рамките на бъдещата световна революция. По замисъла на народния комисар по просветата на СССР Анатолий Луначарски латинската азбука значително би облекчила изучаването на руски език от световния пролетариат: "Необходимостта или осъзнаването на тази необходимост да се облекчи нелепата, натоварена със всякакви исторически предразсъдъци дореволюционна азбука е възниквала в съзнанието на всички що-годе културни хора".

Впрочем Ленин съвсем не бърза да въведе за руския език латинската азбука. "Не се съмнявам, че ще дойде време за латинизация на руския шрифт, но сега няма да е добре да се избързва с това " – пише той на Луначарски в личната им кореспонденция.

Въпреки това народният комисариат на просветата на чело с Луначарски все пак провежда една голяма реформа на руския език: дореволюционната азбука е прочистена от редица "излишни" букви (така например махат буквата i, която дублира буквата и, буквата ѣ, дублираща е, буквата Ѳ, дублираща ф), силно намаляват употребата на буквата ъ, която преди революцията задължително се пишела вкрая на всички думи, завършващи на съгласна.

Но от самата идея за латинизация на руския език болшевиките и присъединилите се към тях лингвисти не се отказват. Планира се от руската азбука като едно средство за русификация и национално потисничество от страна на царизма и православието най-напред да избавят православните неславянски народи на бившата империя, които вече имат своя писмена традиция на кирилица (например жителите на Коми, Карелия и др.). Също така се готвят да преведат на латиница и езиците на всички мюсюлмански народи на СССР, които ползват арабското писмо, както и езиците, които имат своя оригинална писменост: грузинския, арменския, калмицкия, бурятския и т.н.

След края на гражданската война през 1922 г. се разгръща едно уникално по мащабите си езиково строителство, което признава правото на всеки един народ, живеещ на територията на СССР, даже и на най-малкия, да използва родния си език във всички сфери на новия социалистически живот. Новата власт заделя огромни средства за създаване на азбуки, речници, учебници, а и за подготовка на учители, тъй като даже най-малките териториални единици – селските съвети с население от максимум 500 души, получават езикова автономия – нещо, което довежда до появата на картата на СССР на голям брой твърде причудливи национално-езикови формации. В резултат на това в най-кратки срокове се създават унифицирани латински азбуки за десетки "безазбучни" или слабо грамотни народи на СССР, които безапелационно се налагат по места. На тези нови азбуки се прехвърля цялата документация, както и периодиката и книгопечатането. Към началото на 1930-те гг. латиницата напълно измества арабското писмо при всички мюсюлмански народи на СССР, много от кирилическите азбуки на неславянските народи и традиционната писменост на монголските народи (калмици и буряти). 

Скоро след това обаче ситуацията започва кардинално да се променя. Йосиф Сталин, който постепенно концентрира в ръцете си цялата власт, има свое виждане за развитието на СССР, което се отличава както от възгледите на Ленин, така и от тези на Лев Троцки, Лев Каменев и Григорий Зиновиев. Сталин се отнася с далеч по-малък възторг към идеята за износ на революция, считайки за по-реално създаването на мощна социалистическа държава на територия, максимално близка до границите на бившата империя. Освен това световната криза също диктува своите условия: колосалните загуби от преиздаването на новите азбуки за старото културно наследство и разходите по постоянните реформи трябва да бъдат съкратени. 

През януари 1930 г. комисията по латинизацията под ръководството на професор Николай Яковлев подготвя три окончателни проекта за латинизация на руския език, която по времето на наркома по просветата Луначарски (1917-1929) се смятала за "неизбежна". Политбюро обаче съвсем неочаквано категорично отхвърля тези проекти и забранява за напред да се харчат сили и средства за този замисъл. В няколко свои публични изказвания Сталин подчертава колко е важно за по-нататъшното строителство на социализма в СССР да се изучава руски език. А от 1936 г. латинизираните езици на СССР започват масово да се превеждат на кирилица. Многостепенната езикова автономия бързо и повсеместно се ликвидира, отстъпвайки място на "реабилитирания" руски език. На 13 март 1938 г. излила постановлението на ЦК ВКП(б) "За задължителното изучаване на руски език в училищата на националните републики и области".

През годините на Великата Отечествена война важността от владеенето на руски език от всички без изключение граждани на СССР се потвърждава безпрекословно.

"Российская газета". Всички права запазени.