На крачка от Оскара: Как младите руски документалисти преследват успеха в САЩ

Регина Глюкман от Ню Йорк – весела, активна дама на 93 години, разказва на дъщеря си истории от своето довоенно минало. Тя никога не е говорила за тях преди това, но сега, в залеза на живота ѝ, музикалната терапия и в частност – песните на нейния роден идиш, раздухват забравените спомени и дават на дъщеря ѝ възможност да ги запише.

Историята на Регина и нейната дъщеря е запечатана във филма на младата руска режисьорка Олга Лвофф под названието „Когато умират, хората пеят песни“ (When People Die They Sing Songs). През 2014 година той е номиниран за Оскар в категорията на студентските творби и получава няколко премии, включително „Златен орел“ от CINE 2014, както и прожекции на четирите фестивала за документално кино.

Олга Лвофф е завършила факултета по журналистика на МГУ, но вече в последните курсове разбира, че иска да се занимава с документално кино и се отправя в Ню Йоркската академия „Училище за визуални изкуства” (School of Visual Arts), където получава магистърска степен по визуални изкуства и документалистика.

„В Русия има прекрасни майстори на документалното кино, но няма индустрия, светът е много малък, той се върти около няколко групи хора“, обяснява Олга своя избор. На свой ред според нея Ню Йорк е центърът на света на документалното кино.

22 нещастия и една история за преодоляване

Виктор Илюхин завършва „Училището за визуални изкуства” една година след Олга (те са съкурсници от факултета по журналистика на МГУ) и неговите творби също успяват да получат признание и награди в САЩ. Конкретно – филмът „22 нещастия“ („Two and twenty troubles“), разказващ за актьорите инвалиди на театър „Театърът за глупаци на Нику” и тяхното преодоляване на неувереността в себе си в хода на постановката на пиесата „Вишнева градина“ на руския писател Антон Чехов.

„Във филма е заложена идеята за преодоляването на физическите ограничения чрез изкуството“, разказва Илюхин. След няколко седмици работа той изобщо забравя, че актьорите имат някакви ограничени възможности, признава режисьорът. „Ние просто си говорихме с тях за живота, за това как той се е изменил. За мен беше откритие колко различни начини намират, за да разкрият актьорските си данни“, казва той.

Занаятът и изкуството

За разлика от Олга и Виктор, Георгий Молодцов вече е успял да получи профилно образование в Русия преди своето посещение на САЩ – той е завършил престижното руско театрално висше училище ВГИК (Всеруски държавен университет по кинематография – бел. ред.) през 2008 година. На всичкото отгоре, веднага след това го избират за един от специалистите по подбора на филмите на московския международен филмов фестивал – избират го благодарение на големия му опит в работата с европейските страни при организиране на международния фестивал на висшите училища, по време на следването си във ВГИК.

През 2015 година той получава магистърска степен по филмово изкуство  и медии в училището по комуникации  към „Американския университет” във Вашингтон и независимо от солидния си опит в снимачната работа и продуцентството Георгий твърди, че американското си образование не е получил като подарък. „Ако ние във ВГИК имаме потресаващо обучение по филисофското, художественото разбиране на кинематографа, на неговата дълбина и различни граници, то тука отчетливо ни обясниха как това трябва да се прави в индустрията, мен ме покори системността на организацията на всички процеси“, разказва Молодцов.

Заснетата от него телевизионна реклама на обслужване, позволяващо да се пълни пластмасова бутилка с питейна вода на 500 места във Вашингтон, е удостоена с университетската награда Vision’s Award. Обаче свой главен американски проект Григорий нарича още неизлезлия филм за Антон Буслов, урбанист и журналист, който умира през август 2014 година в Ню Йорк след продължителна борба с рака. Буслов, популярен блогър, подробно описва хода на своето заболяване, лимфома на Ходжкин, и мерките, предприемани от него за лечението му – както в Русия, така и в САЩ.

Това ще бъде много напрегнат филм за това как човек почти пет пъти умира, но отлага смъртта, успявайки да дигитализира своите знания, които ще излязат скоро в две книжки и ще вдъхновят хиляди хора за това, че не бива да се боят да говорят по темата за рака“, казва Георгий.

Краудфандинг и поддръжка

И Виктор Илюхин, и Олга Лвофф успяват да съберат средства за заснемането и придвижването на своите филми с помощта на краудфандинг на сайта Indiegogo. Част от парите за филма „22 нещастия“ дава Департаментът за култура на Ню Йорк и фондът Puffin Foundation.

„Когато умират, хората пеят песни“ също е частично финансиран от фонда на Леонард Блаватник. Но и двамата признават, че да събират пари за своите филми, не е проста работа. „Налага се да се балансира между работата за пари и собствените, независими проекти, за които никой не ти плаща. Това е проблем за цял живот и постепенно човек трябва да се научи да го решава“, разказва Олга.

И тримата имат грандиозни планове за близкото бъдеще. Илюхин работи над няколко проекта, свързани с околната среда, както в Русия, така и в САЩ. Лвофф завършва заявка за сценарий за документален филм за посрещането на Нова година в различните краища на света и планира да продължи да живее и да работи в САЩ. Молодцов експериментира в Русия с очилата за виртуалната реалност в своя документално-социален проект VRability, който теоретично ще позволи на хората с ограничени възможности да усетят радостта от спортните състезания или от други виртуални форми на активност.

„Снимането на документален филм е винаги адреналин, трябва да бъдеш постоянно напълно потопен. Ти се опитваш да не пропуснеш нищо от живота на героите, защото в края на краищата не знаеш какво ще се случи. Ти си длъжен да успееш с всичко“, казва Виктор Илюхин. Изглежда, че и тримата следват това правило и в живота.

"Российская газета". Всички права запазени.