Руските любители на космоса събраха $7 000 за спътник

Размерът на макета е 10х10х34 см, тежи около 4 кг. „Това е колкото две тухли – уточнява Шаенко. – След като излезе в орбита, спътникът ще се трансформира в достатъчно голяма пирамида, която лесно ще се наблюдава на небосвода благодарение на отразяваната слънчева светлина“.

Размерът на макета е 10х10х34 см, тежи около 4 кг. „Това е колкото две тухли – уточнява Шаенко. – След като излезе в орбита, спътникът ще се трансформира в достатъчно голяма пирамида, която лесно ще се наблюдава на небосвода благодарение на отразяваната слънчева светлина“.

ТАСС
Ентусиастите изнамериха начин как да накарат хората отново да вдигнат погледите си нагоре и да се замислят за звездите. Те правят първия руски миниспътник със средства, събрани с помощта на краудфъндинга (от англ. език crowdfunding – групово финансиране).

„По време на една лекция по космонавтика, към мен се приближи слушател и ме попита, дали може в космоса да бъде изстреляна тухла. Аз му отговорих, че може, но не е ли по-добре да бъде изстреляно нещо по-забележително?“ - разказва Александър Шаенко, ръководител на образователната програма „Съвременна космонавтика“ в Московския държавен машиностроителен университет (МАМИ). Така през есента на 2014 г. започва изграждането на първия руски любителски спътник „Маяк“.

В проекта участват четирима студенти и един аспирант от МГТУ „Бауман“, четирима инженери и един PR специалист. Към днешна дата с помощта на краудфъндинг са събрани около $7 000 и е направен макет на спътника. Любителите планират на тази база през 2016 г. да бъде създаден реален спътник и той да бъде изстрелян в космоса. Проектът се нарича „Маяк“ и трябва да стане пътеводна звезда за любителите на космонавтиката.

„Ние все още сме тук, на Земята“

Преди това Александър Шаенко, който е ръководител на проекта, е работил в различни космически компании. Той казва: „Още преди 40 години човечеството можеше да усвои и други планети, а ние все още сме тук, на Земята“. И е на мнение, че причината се състои само в това, че космическите агенции и предприятия, които разработват летателните апарати, не правят необходимото и не са достатъчно заинтересувани от резултата. Шаенко смята, че задачата на „Маяк“ е да победи безразличието.

Размерът на макета е 10х10х34 см, тежи около 4 кг. „Това е колкото две тухли – уточнява Шаенко. – След като излезе в орбита, спътникът ще се трансформира в достатъчно голяма пирамида, която лесно ще се наблюдава на небосвода благодарение на отразяваната слънчева светлина“.

Самият спътник представлява контейнер, в чиято вътрешност се намират амониев карбонат, полимерен филм, два генератора и компютър. При нагряване амониевият карбонат се разпада на въглероден диоксид, вода и амоняк. След излитането трябва да се включи газогенератор, който ще напълни с газ скелето на пирамидата по ребрата. Благодарение на това той ще придобие гладка и устойчива форма. Вторият газогенератор ще накара спътника да се върти, което ще го направи по-забележим за хората в тъмната част на денонощието.

Следващият етап

„Този месец ни предстоят стратосферни изпитания на макета. Именно за това събирахме парите. С хелиев балон ще издигнем нашия макет в стратосферата на височина 35 км. Няма начин при спускането си той да не се повреди, така че за орбиталното изстрелване ще ни се наложи да направим още два апарата – основен и резервен“, допълва Шаенко.

Но това е само начало. За да се доведе проектът до края и да се изведе реалният спътник „Маяк“ в орбита, ще са необходими още около $262 хиляди. В момента ентусиастите подписват договор за изстрелване между Университета по машиностроене и компанията „Спутникс“, която ще инсталира спътника на ракета-носител „Днепър“ през есента на 2016 г.

За да съберат необходимите $262 хиляди, ентусиастите планират да проведат краткосрочна кампания през септември-октомври 2015 г. Освен това, в края на юли Шаенко ще тръгне по руските региони, за да разказва за своя проект и за усвояването на космоса. Със серията научно-популярни лекции „Космосът от море до море“ на него му предстои да преодолее над 15 000 км от Калининград до Камчатка.

Александър Шаенко
Завършил е МГТУ „Бауман“ през 2005 г., специалност „Инженер в областта на космонавтиката“. Разработвал е едрогабаритни космически апарати (антени, слънчеви батерии). Работил е над създаването на ракетата Ангара-А5. Проектирал е полета на южнокорейската ракета KSLV-1. Изчислявал е здравината на елементи от механизацията на крилото (интерцепторите) на Boeing 787 Dreamliner. Работил е над създаването на DX-1 – втория руски частен космически апарат. През 2011 г. защитава кандидатска дисертация върху метода на топлинното изчисляване на космическия телескор „Миллиметрон“. Преподавал е в МГТУ „Бауман“. В момента ръководи образователната програма „Съвременна космонавтика“ в Московския държавен машиностроителен университет (МАМИ).

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"