Графитите в Русия: От брейк денс до политически плакати

Пътят от първия интерес към американската графити школа до сложните обекти на стрийт арта в европейската традиция в Русия бе проправен стремително. В средата на 80-те години перестройката отвори границите и последва истински бум на младежката градска субкултура.

Неформалните любителски обединения – брейк денс, хип-хоп, рап и разбира се графити – преживяха бурен ръст. Помете ни първата вълна от фестивали, а всички входове към гарите и най-“яките“ стени бяха гъсто осеяни с графични символи или т.нар. „tags“.

Графити и политика

Веднага щом „таговете“ престанаха да бъдат обекти, достъпни само за посветените, интерес към тях започнаха да проявяват и политиците, които съзряха в тях ефективен инструмент за пропаганда. Началото на практика е положено още през 1996 г. по време на предизборната кампания на Борис Елцин. Лозунгът „Гласувай или ще загубиш“ се запомни и с това, че го рисуваха с флакони по стени и огради. Един от гръмките проекти на 2014 г. бе поздрав за 62-ия рожден ден на Владимир Путин от името на младежкия проект „Мрежа“.

Акцията носеше името „Спасибо“ (в превод от руски език „благодаря“). Всяка буква от думата бе изписана отделно на стени в седем града – от Калининград до Владивостол. С – сила („вежливият“ руски войник в Крим); П – памет (съветският военен орден „Червена звезда“); А – Арктика (атомният ледоразбивач „Русия“); С – суверенитет (ракетата „Сатана“); И – история (паметникът на народните герои-освободители Минин и Пожарски и отново Крим); Б – безопасност/сигурност (Кремъл и войниците); О – олимпиада (Зимната олимпиада в Сочи).

Трябва да отбележим, че подобни опити за „улавяне и управление“ се възприемат болезнено от руските улични артисти. „Официалните“ графити много бързо бяха партизански „подправени“, а историята с надписа „ОлимпиАда“ във Владивосток (игра на думи: „Олимп“ – като върха Олимп, и „Ад“ като преизподня) дори се превърна в самостоятелен мем.

Само че властта има и друг интерес към графитите: в тях тя вижда възможност да бъдат украсени индустриалните градове, където в проблем се превърнаха дългите стоманени огради, прикриващи изоставените строежи от времената на СССР.

Решението е намерено още през 2003 г. чрез остроумния проект „Дълги истории за Екатеринбург“, когато километри огради бяха покрити с графити. След това проектът премина и в Перм, където през 2000 г. по инициатива на културтрегера Марат Гелман започна проект за иновации в културното пространство на града, в резултат на който се появи градска програма за обществено изкуство и Музеят за съвременно изкуство PERMM.

Перм се превърна в модерен руски град, но методът на „шоковата терапия“ имаше и обратна страна: при всяка смяна на властта повечето иновации биваха прекъсвани. Факт е, че музеят PERMM оцеля, а неговият арт-директор Наиля Алахвердиева постепенно се пренасочва към стрийт-арта. Изложбата „Транзитна зона“ (2014 г.) в сградата на музея, в който е извършен основен ремонт, се оказва крайъгълен камък за налагането на едно качествено ново разбиране за уличното изкуство в Русия.

Признание

Поредицата от фестивали и популярността на графитите на всички нива, включително на държавно, доведе в Русия известни европейски и американски художници: нюйорските пионери в тази област Фернандо Карло (Fernando Carlo) и Футура 2000 (Futura 2000), португалеца Вилс (Vhils), бразилците от Ос Гемеос (Os Gemeos ), американеца Марк Дженкинс, аржентинеца Гуаличо, и космополита Исаак Кордал.

Последните важни признания дойдоха под формата на институционални изложби и награди. През 2013 г. Тима Радя от Екатеринбург стана лауреат на единствената държавна награда в областта на съвременното изкуство „Иновация“. През пролетта на 2014 г. в столичния Музей за съвременно изкуство се проведе ретроспективна изложба на стрийт-артиста Pasha 183, когото британското издание „Гардиън“ (The Guardian) нарича „руския Бенкси“.

А през лятото тя бе последвана от откриването на петербургския Музей на графитите. Идеята за създаването му на територията на бивш завод се ражда още през ноември 2012 г. За няколко години там се появиха 12 рисунки от руски художници, включително Pasha 183, Кирил Кто, Никита Nomerz, Тимофей Радя и дори на знаменития испанец Escif. А първата изложба в музея стана факт миналото лято в рамките на европейското биенале Manifesta.

Дмитрий Пиликин – куратор, арт-критик, зам. директор на Музея за съвременно изкуство „Дягилев“ СПбГУ, научен сътрудник в СПбГУ.

"Российская газета". Всички права запазени.